КуБа
Брат на хората

1

Повдигни яката, брате,

скрий ръце в палтото зимно!

Сто агента ще ти пратят,

двеста пътища ти имаш.

Блъска те насрещен вятър.

На ята летят листата

от небето към земята.

Брате, бързай, бързай, брате!

Ще надвиваш в битки лихи,

пей, щом тръгнеш надалеко —

вятър буен ще утихне,

на главата ще олекне.

2

Блъска те насрещен вятър.

Удължава се шосето.

Капка пада на лицето.

Заръмяват небесата.

Тъжна есен е в полето.

Честният без дом остана.

Робът има си юргана,

а свободният — шосето.

 

Но по пътя непрестанно

кучета до пяна лаят

и по пътя полицаи

дълго дебнат да те хванат.

3

Вятърът ще се навее.

Дрехите ще бъдат в кръпки.

Не забравяй, братко скъпи,

във живота да живееш.

 

Нека с камък те изпратят.

Ти това не си заслужил!

Утре повече си нужен.

Бива ли да плачеш, брате?

 

Кръв в света ли вече няма?

Ум не сменя се от гноя.

Битката ще бъде твоя,

влизай във борбата, брате!

4

Ти си брат на всички хора,

семе здраво и здрав корен.

Огнен дъжд ще се излее,

капки огнени ще греят,

стреляме ли от земята

ние, бедни, унижени,

гонени и умъртвени.

 

И ще се затърчат тука

кайзер, канцлер, гад и червей,

и от огъня наверно

като гниди ще изпукат.

 

Само пролет нека има,

ще заздравят рани стари,

но за всички господари

ще настъпи вечна зима.

 

Повдигни яката, брате,

скрий ръце в палтото зимно!

Сто агента да ти пратят,

двеста пътища ти имаш.