Макс Цимеринг
Добрият хляб

Добрият хляб

расте във дни на мир,

засяван от добрите хора

в спокойна полска шир.

Добрият хляб изисква време,

дълбока оран,

изисква тор в земята

и срещу плевели да бдим.

Той иска още вятър,

но вятър без пожарен дим;

той иска дъжд, но дъжд

не от куршуми и гранати —

не никне ръж

на мъртъвци незнайни под савана

и не огнепръскачки,

а вършачки

са нужни на хармана.

 

Горчив е хлябът, който гъсто

расте по ниви тлъсти,

със кръв човешка напоени,

по ниви, дето от смъртта

твърдта

е наторена,

където хиляди убити

във гроб огромен са зарити:

 

Добрият хляб расте

навред — по склоновете тесни

и в равнината,

навред, където селяните честни

с напукани ръце,

но със сърце,

за обич винаги разкрито,

на дружбата човешка семената

заравят във браздите.