Бертолт Брехт
Възхвала на диалектиката

Неправдата крачи със сигурни крачки сега.

Потисникът нагло се готви

        сто века властта да държи.

Насилникът нагло говори:

        така е и тъй ще остане.

И ничий друг глас не ечи — на властника само гласът.

Обирникът по пазарищата казва открито:

        тепърва започвам.

И много потиснати казват:

не, нашето никога няма да стане.

 

Но живият още не бива да казва:

        не, никога!

Знай: сигурност няма и в сигурни вече неща.

И както е, няма така да остане.

Щом властникът спре да говори,

        започва подвластният.

Кой дръзва да каже: не, никога?

И кой е виновен, че нас ни потискат?

        Сами сме виновни.

Кажи: от кого ще зависи гнета да отмахнем?

        Едничко от нас.

Когото съборят, той трябва да стане.

Загубен дори, нека в боя се хвърли!

Та кой би възпрял оногова,

        що своята участ е схванал?

Защото, които са днес победени,

        те утре ще са победители

и тяхното „никога“ трябва да стане „веднага“.