Карл Цукмайер
Елегия за раздяла и завръщане

(Писана в Америка, есента на 1939 г.)

Аз зная, че ще видя всичко пак след време,

но всичко с променени форми и бои.

Ще мина в градове угаснали и неми,

в които камък върху камък не стои.

Дори и там, където камък стар ще дреме,

позната улица не бих открил в нощта…

Аз зная, че ще видя всичко пак след време,

но няма да намеря същите неща.

 

Към запад бавно ще протича пак реката,

ще духа вятър пак над същите поля,

които, недокоснати от времената,

ще бдят — безмълвни стражи с опнати тела.

Навред незнайна сянка ще ни придружава

и непрогледна нощ ще се струи над нас,

и живият, съгледал гроба си, тогава

ще тръгне ням от ужас в утринния час.

 

Аз зная, трудно бих решил да се завърна —

желание не би ме тласкало назад;

носталгията ми във спомен се превърна,

изчезна туй, което търсех като млад.

Страданието в буен огън запламтява

и само пепелта остава след това,

а споменът по небосвода очертава

знамението си с пророчески слова.