Курт Тухолски
След пет години

Бащата в гроб, и братът в гроб е,

а живият е в плен.

На пфенига жената роб е,

с труд скърпва ден за ден.

А ние зъзнем под парцали,

проклинаме дни отшумяли;

и мразим. Мразим

 

ботуша пруски, който смазва

духа ни във калта.

Онези с ордените мразим.

Орелът отлетя.

Наследство бедно той остави:

гнездо от прах, от кал и плява —

бедняци да го пазят

и пак да мразят.

 

На измета човешки, брате,

отдаваше ти чест,

а на дръвника той те прати.

Тресеш се в треска днес.

Стани! Ти легнал си отколе,

но цял живот ли ще си болен?

Ще трябва себе си да пазим,

а тях да мразим.

 

Ти злото изгори до корен!

В небето посегни

и потопи онези горе

в човешките вълни!

Сред болки, кръв и кал, и вопли

сърцата само бият топли.

За труд дигни ръцете груби

и нека любим!