Рихард Демел
Работник

Постеля своя имаме си, жено,

и рожба от сърце,

и работа до воля и за двама,

и нази грее слънце, както всички,

и малко нещо липсува ни само,

да бъдеме свободни като птички —

само време.

 

Кога излезем в празник на полето

о, дете мое, с теб

и гледаме над ниви позлатени

как весело прехвръкват лястовички —

туй, що ни липсва, то не са премени,

тъй хубави да бъдем като птички —

само време.

 

Да, само време! Буря веч се кани

и сещаме я ний —

ний, цял народ. Трай, с време всичко става.

Нам липсува ни, само нам еднички,

от наший труд плодът наш да остава,

тъй весели да бъдем като птички.

До ще време!