Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
- Превод отнемски
- Димитър Гундов, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- sir_Ivanhoe(2011)
- Разпознаване и редакция
- NomaD(2011)
Издание:
Антология на немската поезия
Под редакцията на Димитър Стоевски
Съставили: Димитър Стоевски, Димитър Дублев, Ламар
Редактор на издателството: Блага Димитрова
Художник: Димитър Трендафилов
Худ. редактор: Васил Йончев
Техн. редактор: Радка Пеловска
Коректори: Лидия Стоянова, Цветанка Апостолова
Дадена за печат на 30. XII 65
Печатни коли 20¾. Издат. коли 17–01.
Формат 59X84/16. Тираж 5090.
Издат. №41 (1989).
Поръчка на печатницата 1248. ЛГ IV
Цена 1,57 лв.
Държ. полиграфически комбинат „Димитър Благоев“
Народна култура — София, 1966
История
- —Добавяне
Нададе Хенинг Погвиш страшен вик,
удари злобно масата с пестник:
„Днес аз на остров Силт ще се покажа сам
и данъка ще събера със лихви там.
Уши и носове за сметки стари
ще режа на длъжниците-рибари.
Нехая, дето казват:
по-добре мъртвец, но не и роб!“
И този рицар в ризница и меч
стои на кораба, а недалеч
от него попът Юрген чака мълчалив,
но както винаги с вид мазно угодлив,
навел глава, потрива си ръцете:
„Ще им превием вече вратовете.
Какво от туй, че казват:
по-добре мъртвец, но не и роб!“
Към Хьорнум корабът поема път,
с войници други кораби летят.
Най-сетне ето спират те във залив тих
и слизат бавно рицарят и попът лих.
Войниците се блъскат в глъчка бранна
и дрънкат тежки мечове в закана.
О, дръжте се, фризийци:
по-добре мъртвец, но не и роб!
Заграждат първата къщурка в миг —
поглежда Пидер Люнг с учуден лик.
Свещеникът и рицарят — неканен гост —
прекрачват прага на дома бедняшки прост.
На Пидер многочислената челяд
оскъден обед мълчешком поделя.
Ха да те видим, Пидер:
по-добре мъртвец, но не и роб!
На смях се кланя рицарят суров,
за проповед пък попът е готов;
и сваля рицарят на присмех своя шлем,
покланя им се пак и казва: „Ех, не щем
на обеда да пречим, да, простете,
но данъка веднага изплатете!
Нехая аз за вашто:
по-добре мъртвец, но не и роб!“
А Пидер прав го гледа вкаменен:
„Не знам от тебе, Хенинг, мирен ден.
От данък сме освободени, разбери,
и днес напусто ще го искаш до зори,
та махайте се по-добре веднага,
че ще ви дам това, що се полага!
Аз тача нашто слово:
по-добре мъртвец, но не и роб!“
„Голтак! — му крясва рицарят тогаз
и начумеря челото завчас. —
Ти зелето докрай не ще да изядеш,
парите ми сега си длъжен да дадеш!“
Свещеникът мърмори недоволно,
но скрива се зад рицаря неволно.
О, не угасвай слово:
по-добре мъртвец, но не и роб!
Поглежда Пидер Люнг, изтръпнал цял,
тиранина от гняв обезумял.
А той изхрачва се във зелето му: „На,
в копанята си мръсна плюскай пак, свиня!“
И тръгва да повика своите хора,
та да приключи незабавно спора.
Но се разнася гръмко:
по-добре мъртвец, но не и роб!
Със скок се спуска Пидер начаса
към рицаря, завира му носа
в паницата с горещия, задавящ лъх,
натиска го така до сетния му дъх,
накрая бавно пуска си ръцете
и изревава словото, което
му беше гордо, свято:
по-добре мъртвец, но не и роб!
Свещеникът трепери, губи ум,
войниците нахълтват с адски шум.
Пробождат те рибаря доблестен със меч,
а след това във селото започва сеч.
Но Пидер Люнг в последното си сбогом
извика пак за сетен път до бога
всевластното си слово:
по-добре мъртвец, но не и роб!