Детлев фон Лилиенкрон
Пидер Люнг

Нададе Хенинг Погвиш страшен вик,

удари злобно масата с пестник:

„Днес аз на остров Силт ще се покажа сам

и данъка ще събера със лихви там.

Уши и носове за сметки стари

ще режа на длъжниците-рибари.

Нехая, дето казват:

        по-добре мъртвец, но не и роб!“

 

И този рицар в ризница и меч

стои на кораба, а недалеч

от него попът Юрген чака мълчалив,

но както винаги с вид мазно угодлив,

навел глава, потрива си ръцете:

„Ще им превием вече вратовете.

Какво от туй, че казват:

        по-добре мъртвец, но не и роб!“

 

Към Хьорнум корабът поема път,

с войници други кораби летят.

Най-сетне ето спират те във залив тих

и слизат бавно рицарят и попът лих.

Войниците се блъскат в глъчка бранна

и дрънкат тежки мечове в закана.

О, дръжте се, фризийци:

        по-добре мъртвец, но не и роб!

 

Заграждат първата къщурка в миг —

поглежда Пидер Люнг с учуден лик.

Свещеникът и рицарят — неканен гост —

прекрачват прага на дома бедняшки прост.

На Пидер многочислената челяд

оскъден обед мълчешком поделя.

Ха да те видим, Пидер:

        по-добре мъртвец, но не и роб!

 

На смях се кланя рицарят суров,

за проповед пък попът е готов;

и сваля рицарят на присмех своя шлем,

покланя им се пак и казва: „Ех, не щем

на обеда да пречим, да, простете,

но данъка веднага изплатете!

Нехая аз за вашто:

        по-добре мъртвец, но не и роб!“

 

А Пидер прав го гледа вкаменен:

„Не знам от тебе, Хенинг, мирен ден.

От данък сме освободени, разбери,

и днес напусто ще го искаш до зори,

та махайте се по-добре веднага,

че ще ви дам това, що се полага!

Аз тача нашто слово:

        по-добре мъртвец, но не и роб!“

 

„Голтак! — му крясва рицарят тогаз

и начумеря челото завчас. —

Ти зелето докрай не ще да изядеш,

парите ми сега си длъжен да дадеш!“

Свещеникът мърмори недоволно,

но скрива се зад рицаря неволно.

О, не угасвай слово:

        по-добре мъртвец, но не и роб!

 

Поглежда Пидер Люнг, изтръпнал цял,

тиранина от гняв обезумял.

А той изхрачва се във зелето му: „На,

в копанята си мръсна плюскай пак, свиня!“

И тръгва да повика своите хора,

та да приключи незабавно спора.

Но се разнася гръмко:

        по-добре мъртвец, но не и роб!

 

Със скок се спуска Пидер начаса

към рицаря, завира му носа

в паницата с горещия, задавящ лъх,

натиска го така до сетния му дъх,

накрая бавно пуска си ръцете

и изревава словото, което

му беше гордо, свято:

        по-добре мъртвец, но не и роб!

 

Свещеникът трепери, губи ум,

войниците нахълтват с адски шум.

Пробождат те рибаря доблестен със меч,

а след това във селото започва сеч.

Но Пидер Люнг в последното си сбогом

извика пак за сетен път до бога

всевластното си слово:

        по-добре мъртвец, но не и роб!