Георг Веерт
Старият кръчмар в Ланкашир

Кръчмарят стар във Ланкашир

известен бе надлъж и шир,

че вечно в чашите налива

все същото безвкусно пиво.

 

Бедняците от Ланкашир

прииждат в кръчмата безспир

в обувки с ходила протрити

и с вехти дрипи по снагите.

 

Ала веднъж беднякът Джек,

изпит и бледен, тих човек,

изпъшка: „Не върви, това е —

ще бъхтя залудо докрая!“

 

„Години дълги — Том поде —

ръката ми добре преде,

но други платовете носят,

пък аз ще тръгна май да прося.“

 

И Бил добави след това:

„Орах британските нивя

и сях, и жънах щедро жито,

но мойта челяд не е сита.“

 

Друг вметна отстрани: „Весден

копаем въглища със Бен;

роди жена му, но простина

без огън в къщи и почина.“

 

И Джек, и Том, и Бил, и Бен

задружно викнаха: „Goddam!“^[1]

И тази цяла нощ кошмари

насъне мъчиха кръчмаря.