Готфрид Келер
Лятна нощ

Като морето се вълнуват

далеч наоколо нивя,

но в техните недра не плуват

ужасни морски същества.

Цветя бленуват тука само

и пият звездна светлина.

О златна шир, как силно мами

душата твойта тишина!

 

По родните полета още

се пази древен обичай:

под летните звезди среднощни,

щом рой светулки заиграй,

младежки шепот оживява

нивята тихи през нощта

и сърповете разпиляват

сребро над златните жита.

 

Това са селските юнаци,

решили нещо скришом там —

те търсят нива на сираци

или на някой старец сам,

които нямат нийде никой

да им помогне като мъж…

На тях те жънат, връзват с лико

и радост жито или ръж.

 

Последен сноп — и той е вързан,

нареждат всичко на кръстци;

о, щом се трудят с радост, бързо

ще свършат сръчните момци!

 

И после — веселба чудесна

край снопите до светло чак,

когато младежта със песни

на работа ще тръгне пак.