Хайнрих Хайне
Долина на скръбта

През пролуките вятър вей —

в тавана на постели

нещастни две души лежат,

от глад почти примрели.

 

Едната мръзнеща мълви:

„С ръцете прегърни ме,

уста до мойта притисни

и топлина ще има!“

 

Продумва другата тогаз:

„Когато те погледна,

изчезва скръб и глад, и студ

и мойта земна бедност.“

 

Целуват се и плачат те,

ръцете си съгряват

и пеят, смеят се дори,

накрая онемяват.

 

В зори хирург и комисар

по стълбището тракат —

установяват те смъртта

на двамата бедняка.

 

„Във случая студът с глада

така се съюзили,

че причинили са смъртта,

най-малко — ускорили —

 

поде хирургът, — затова

в такива люти зими

дебели дрехи и храна

са най-необходими.“