Хайнрих Хайне
Силезийските тъкачи

Без сълзи в очите си, мрачни, зловещи

седят те на стана и зъбите блещят:

„Германийо, твоя мъртвешки саван

с проклятие тройно на нашия стан

                        тъчем ний, тъчем!

 

Проклет да е господ, комуто се молим

във зимния мраз и във глад, и в неволи!

Напразно очаквахме по-светъл ден,

той с гавра отвърна и с присмех студен —

                        тъчем ний, тъчем!

 

Проклет да е царят на тез богаташи,

когото не трогнаха мъките наши;

изтръгнал из джоба ни всеки петак,

досъщ като псета разстрелва ни пак —

                        тъчем ний, тъчем!

 

Проклета и тази родина, която

със срам и позор си покрива главата,

в която погазват цветята без жал,

а червеи крепнат във смрад и във кал —

                        тъчем ний, тъчем!

 

Совалката бърза и станът гърми,

тъчем ние денем и в нощни тъми;

Германийо, твоя мъртвешки саван

с проклятие тройно на нашия стан

                        тъчем ний, тъчем!“