Хайнрих Хайне
Не зная какво предвещава… (Лорелай)

Не зная какво предвещава

тъгата, що тъй ме гнети —

легенда от дни стародавни

неспирно в душата кънти.

 

Просторът е хладен. И плиска

потайно Рейн в ранния мрак;

планинския връх се разискря

на слънцето в сетния зрак.

 

Там горе седи непозната

девойка — една на света;

сияе във накити златни

и реши косите си тя.

 

От злато е нейният гребен

и песен тя пее на глас;

напевът й чуден, вълшебен

разлива нечувана власт.

 

Във малката лодка лодкарят

покъртен отпуска весла;

той гледа нагоре, немари

опасната стръмна скала.

 

Лодкаря, безумно унесен,

поглъщат вълните накрай —

към гибел със своята песен

го тласна сама Лорелай.