Вилхелм Мюлер
Нетърпение

По всички дървеса ще го изрежа

и после върху всеки камък тежък;

ще го посея вредом като семе,

за да поникнат рой цветя след време;

на всеки лист ще го напиша… То е:

„Сърцето ми ще бъде вечно твое!“

 

Ще хвана и науча някой славей

на словото човешко — той тогава

на моята душа с копнежа горък,

с гласа на моята душа ще заговори,

ще пее в здрач пред нейните покои:

„Сърцето ми ще бъде вечно твое!“

 

С дъха си ще го дам и на зефира,

та тъй да шумоли в леса размирен;

да блесне по цветята замечтани

и да дъхти със техните ухания;

да заехти сред грохота в прибоя:

„Сърцето ми ще бъде вечно твое!“

 

То вече в погледа стои открито,

пламти дори и жари по страните,

и пише го на устните ми бледни;

ще шепне във въздишките последни

или ще екне в хладките усои:

„Сърцето ми ще бъде вечно твое!“