Новалис
Рудничар

Той е владетел на земята

и в тъмните й глъбини,

дълбоко някъде в недрата,

забравя тежките си дни.

 

Строежа таен той разбира

на твърдите й канари,

в галериите се провира

и там копае и твори.

 

Той е обвързан здраво с нея

и скрито й е доверен,

тя го разпалва и владее

и от любов е запленен.

 

Във нея всеки ден се вглежда

със по-нарастваща любов,

не жали сили и надежда,

че тя е неговия зов.

 

Той може всичко да я пита,

да му разказва може тя

за най-великите събития,

що станали са в древността.

 

Тук праистория свещена

облъхва го със ведрина

и в тия бездни неизменно

го милва вечна светлина.

 

По нови пътища минава

без колебание и смут,

земята щедро го дарява —

щастлив да бъде в своя труд.

 

Помагат му дори водите —

нагоре винаги текат,

безброй съкровища в скалите

му се разкриват и блестят.

 

Той злато и сребро изравя

безспир за своя властелин,

с елмази чудни украсява

корона, скиптър, балдахин.

 

Ръка протегне ли му царя,

поема я смирен на вид —

но той не храни в него вяра,

той в бедността си е честит.

 

И нека долу в низините

да водят разпри за имот,

той ще остане в планините

спокоен в скромния живот.