Фридрих Хьолдерлин
Завръщане в родината

Ти, нежен полъх, пратенико на Италия!

И ти с тополите, обичана река!

Вий, развълнувани и слънчеви баири,

нима все същите сте и сега?

 

Ти, скътан мирен край! Присънваше се ти

на скитника след всеки безнадежден ден,

ти, родна къща, вий, връстници мои

и близки на сърцето дървеса!

 

Отдавна, о, отдавна детският покой

е отлетял, а с него младостта и любовта,

но ти, родино, свято търпелива,

виж, ти една и съща тук стоиш.

 

И затова ти учиш своите синове

със тебе да търпят и да се радват с теб,

и в сънища безпътните съветваш,

когато криволичат и грешат.

 

Но идва ден и някогашните мечти

и дръзките копнежи в буйните гърди

угасват, примирени пред съдбата,

и блудният се връща пак при теб.

 

Тогава сбогом, моя младост! Розов път

на любовта и пътища на скитник клет,

простете! Ти отново приюти, родино,

живота ми под твоето небе!