Фридрих Хьолдерлин
Любовта

Прощава бог, когато забравиш скъп другар

или когато пошло поети клеветиш,

но само не смущавай

на влюбените радостта.

 

Какво би бил без нея човешкият живот,

когато робска мъка терзае всичко днес?

И затова безгрижно

все тъй над нас витае бог.

 

И както в ранна пролет по бялото поле

зелената тревица кълни и под снега,

а в пустите простори

самотна птица често пей,

 

и вече дървесата разпъпват се едва,

реката се пробужда и лъха тих ветрец

в уречен час по пладне,

така като поличбен знак

 

за по-щастливо време във тоя вехнещ свят

едничка благородна израства любовта,

невинна божа щерка,

над дивата, корава пръст.

 

Бъди благословена и крепка ти бъди,

фиданко на живота! Цъфти и сили пий

от етера безкраен

и зрей под слънчевия лъч!

 

Расти, стани безкрайна гора на тоя свят!

Език на влюбените, бъди навеки ти

език и на земята,

и на народа глас бъди!