Фридрих Шилер
Дележ на земята

„Ей тоя свят! — извика Зевс. — Навеки

да бъде ваш! За вас съм го създал.

Но братски поделете го, та всеки

да вземе справедливо своя дял!“

 

И хората разшетаха се живо,

очите стар и млад на нещо спря:

орачът си отмери ширни ниви,

ловецът хукна в близката гора.

 

Търговецът напълни ред хамбари,

лозята взе игуменът блажен,

заварди кралят мостове, пазари

и прогласи: „Десятъка за мен!“

 

Дотича късно отдалеч поетът

за своя дял от Зевсовия дар;

уви, отколе всичко беше взето

и вредом се изпречи господар.

 

„Горко ми! Аз, най-вярното ти чедо,

във твоя свят останах без подслон!“ —

изхлипа огорчен поетът беден

на колене пред Зевсовия трон.

 

„Ти бродиш във страната на мечтите —

отвърна Зевс. — Защо не се яви?

Докле деляха тук, къде се скита?“

„Аз бях до теб — поетът промълви. —

 

Величествен пред взора ми застанал,

ти пълнеше със песни моя слух

и упоен от твоето сияние,

за земното останах сляп и глух.“

 

„Раздадох всичко — рече богът: — есен,

гори, пазари, мостове, стъгди.

Но искаш ли, в чертога ми небесен

ела и мой всегдашен гост бъди!“