Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Vermächtnis, ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране
sir_Ivanhoe(2011)
Разпознаване и редакция
NomaD(2011)

Издание:

Антология на немската поезия

 

Под редакцията на Димитър Стоевски

Съставили: Димитър Стоевски, Димитър Дублев, Ламар

 

Редактор на издателството: Блага Димитрова

Художник: Димитър Трендафилов

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Лидия Стоянова, Цветанка Апостолова

Дадена за печат на 30. XII 65

Печатни коли 20¾. Издат. коли 17–01.

Формат 59X84/16. Тираж 5090.

Издат. №41 (1989).

Поръчка на печатницата 1248. ЛГ IV

Цена 1,57 лв.

 

Държ. полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

Народна култура — София, 1966

История

  1. —Добавяне

Не, твари в прах не се превръщат,

на всички вечност е присъща,

бъди във радости блажен!

Предели няма битието,

над всичко живо под небето

несменно бди закон свещен.

 

Отдавна правдата е знайна,

тя свързва доблестните трайно —

върви по нейните следи!

Знай, смъртен, онзи в небесата

чертал е пътя на земята

и на планети и звезди.

 

Дълбоко вгледай се в душата

да видиш ядката, която

със вяра ще те осени.

Прозреш ли правилата чудни,

ще знаеш: съвестта ти будна

е слънцето на твоите дни.

 

От опита черпи надежда,

той срива всякакви премежди,

когато съдиш с ведър ум.

Оглеждай със сърце разкрито

и стъпвай твърдо, не залитай

по правия житейски друм!

 

От всичко с мяра се опивай,

бъди разумен — не отивай,

щом доловиш възторжен вик.

Помни, че минало не гасне,

че иде бъдеще прекрасно

и става вечност всеки миг.

 

Постигнеш ли това най-сетне

и в тебе мъдростта разсветне:

„Добро е туй, що дава плод“ —

житейските борби изпитай,

но в лихия кипеж не влитай,

где малко са, там хвърляй брод!

 

И както е във самотата

творби любими на сърцата

поет и философ създал,

така и в теб ще заговори:

да си тълмач на всеки порив

е в този свят завиден дял.

Край