Йохан Волфганг Гьоте
Към месеца

Из долини и гори

пръсна гъстий мрак

и душата ми разкри

ти за радост пак.

 

Вредом кротко си разстлал

ти вълшебен дар —

като върху моя дял

поглед на другар.

 

Спомени от прежни дни

дух с тях оживя

и сърце се тям едни

с трепет отзова…

 

Лей се, ручей, и шурти,

радвай се, нехай —

както мойта радост, ти

към незнаен край.

 

Знаех някога и аз

щастье на света,

то ми всякой ден и час

трови паметта.

 

Лей се, ручей, и носи

бистри си вълни,

с ромона си пригласи

на моите песни.

 

Буен зиме през нощта,

буря кат вилней,

тих, когато пролетта

се раззеленей…

 

О, честит е в младостта,

който яд не знай

и комуто любовта

сърце осияй.

 

Та далеко от света,

с туй, що таи в гърди,

той, усамотен в нощта,

да се наслади.