Йохан Готфрид Хердер
Най-благородното

Какво геройство е това — човек

против човека да воюва? Кръв

той не жадува и не пие. Плът

човешка не яде, но нея той

сече и коли. Не от злобна мъст —

едва ли знае той човека чужд

и сам го би обичал може би.

 

Но своята родина да спаси,

нахлул е в чуждата земя. Една

повеля го доведе тук, един

жесток стремеж за роби и грабеж.

От вино и ракия упоен,

сече и коли — сам не знай кого.

Защо? И за какво? В нещастен ден

ще дойде в безсърдечния палат,

ще легне с други в болничния дом

да охка и да страда. С мор и глад

ще свърши страшната война, тогаз

ще тръгне като беден инвалид

да проси. Ах, убива за пари!

Това е заплатеният герой!

 

Воюва благородният герой

за бащина земя, тя да цъфти —

по-благородният, ала един

най-благородният герой е взел

в сърцето си човешката съдба,

а истината му е щит. Сам враг

на суеверие и на разкош,

на лицемерни думи и лъжи,

загива той за свойто божество,

за чистата си съвест, затова

не търси и не бяга пред смъртта.