Матиас Клаудиус
Песен за войната

О, намеси се, херувим небесен,

спри всякаква война!

Не ща за тоя пир несвестен

да нося аз вина.

 

Какво ще правя, щом насън пред мене

изправят се в нощта

убити и окървавени

тук син, а там баща?

 

Когато те за слава уж заминат,

а върнат се при нас

осакатени и проклинат

до сетния си час?

 

Когато щерки, майки и невести

след всеки страшен ден

осиротели и злочести

избухнат в плач пред мен?

 

Когато, ах, от глад и мор понесен,

светът се заличи

и в моя чест надгробна песен

страхотно зазвучи?

 

Не радва ме ни слава, нито злато,

щом има пак война —

не искам за позора на войната

да нося аз вина!