Кристиан Фридрих Даниел Шубарт
Княжеска гробница

О, ето ги, лежат сега князете —

кумирите на своя свят,

лежат низвергнати сред праховете

и в полумрак и хлад.

 

Но гният техните ковчези бавно,

предадени на смрад и тлен,

отколе вече щитовете славни

не светят в слънчев ден.

 

И някой друмник, щом прекрачи прага,

изтръпнал гледа и мълчи,

как суетата спи във саркофага

с угаснали очи.

 

И как ечи гласът като далечен,

как всяка стъпка тук ехти,

но божи гръм не казва: „Виж, човече,

как си нищожен ти!“

 

И тук до благородника, до княза,

дарил народа с доброта,

лежи и онзи, който бе наказан

да бъде бич в света.

 

Днес ангели от мрамор тук ридаят

със сълзи каменни над тях,

но може би ваятелят незнаен

ги е дълбал със смях.

 

Тук черепи лежат посред забрава

и без очи под този свод,

които са осъждали тогава

на смърт или живот.

 

И кост е днес ръката със писеца,

която с драска, без закон,

сковавала устата на мъдреца,

похулил нечий трон.

 

Гръдта е също гнила кост, но тя е

от злато бляскала тогаз

и осквернен на нея е сияел

и орденът с елмаз.

 

Изсъхнали са жилите, в които

е текла похотлива кръв,

преливана нерядко без насита

в моминска плът със стръв.

 

Тук, царедворци, тук сега шепнете

ласкателства като преди,

тамян над този скелет покадете,

над княжески гърди!

 

Той няма да се киска непритворно

над непристойни остроти,

които дама някоя придворна

без срам ще му шепти.

 

Те, приживе от страх боготворени,

спят своя непробуден сън

във тоя гроб — от роби по-презрени,

зазидани отвън.

 

О, те, които нямаха в гръдта си

ни страх, ни жал към жива твар

и смятаха добрите сиромаси

добитък за товар;

 

и заглушаваха със барабана,

със шум и песни съвестта,

страхотен обвинител на тирана

за всяко зло в света;

 

те бяха благосклонни към конете

и щедри с блудници-жени,

а зли към гения, към умовете

в ония мрачни дни.

 

И ето ги — лежат в дрезгавината,

покрити с червеи и прах,

и няма бог да си простре ръката,

живот да вдъхне в тях!