Андреас Грифиус
Ликът на нашия живот

Човекът е игра на времето и той

играе сам в света — на жизнената сцена:

един изчезва, друг се качва и го сменя,

един царува, друг се труди без покой.

 

Погиват всеки ден човеци рой след рой —

предишната гора с одеждата зелена

сега е сух клонак! Ний гости сме в арена

и висне меч над нас във жизнения бой.

 

Ний равни сме по плът, но не по сан — един е

във багреница, друг пръстта неспирно рине,

докле ни изравни смъртта в уречен ден.

 

О, продължавай ти играта си жестока

и знай: след тоя пир настава нощ дълбока,

но там престол и власт не са разкош, а тлен!