Ханс Закс
Песен за Магдалена

Обичам всяко лято,

обичам месец май

с ония дни, когато

едно лице сияй —

най-милата девойка,

родена в този край.

 

Ах, май, ах, лято ясно,

ти ръсиш всеки ден

безброй цветя прекрасни

из тоя лес зелен —

тя броди там и спира

над всичко взор блажен.

 

О господи, дари ми

през май живот благат,

над моята любима

изливай благодат —

дано ме с любовта си

направи най-богат!

 

През май всегда за нея

си спомням с радост аз,

въздишам и копнея

и гледам я в захлас —

така ще я обичам

до сетния си час.

 

Ах, тъй добра и вярна

докрая остани,

не бой се от коварни

одумки и сплетни —

сърцето не разкривай

за людските злини!

 

Самотен и несретен

те диря аз, ела,

да видиш как сърцето

разкъсва болка зла!

Ти в него нова бодрост

да влееш би могла.

 

Бих сметнал за награда

твой вечен роб да бях —

аз бих ти служил с радост,

не би узнала страх.

Щастлив да съм жадувам

и чист от всеки грях.

 

Не ме привлича злато,

ни земна суета,

а само ти, която

сияеш в чистота.

На тебе в обич вярна

се вричам до смъртта.

 

Ах, ти, не ме поглеждай

в очите с блясък лош,

на моята надежда

вдъхни живот и мощ!

Със песен ти желая

стократно: лека нощ!