Вадим Кожевников
Щит и меч (1)

1.

През лятото на 1940 година в Рига беше убит един съветски гражданин, по националност германец.

Сътрудниците на латвийската криминална милиция установиха: убийството е извършено със специално огнестрелно оръжие, зареждано с цианкалиеви ампули, при избухването на които се образуват концентрирани пари, убиващи мигновено и безшумно жертвата.

От загиналия бяха откраднати различни ценности: венчален пръстен, часовник, портфейл, но част от тия предмети бяха открити във вързопа, хвърлен в канала, което изключваше версията за убийството с цел грабеж.

По-скоро можеше да се предполага организирана терористична акция.

Беше убит голям специалист в областта на радиотехниката — инженер Рудолф Шварцкопф.

Синът му, Хайнрих Шварцкопф, студент в Рижкия политехнически институт, потресен от смъртта на баща си, не можа да даде никакви показания.

В криминалната милиция бе извикан Йохан Вайс, шлосер-механик от авторемонтната работилница на Фридрих Кунц.

Според събраните сведения в деня на убийството Йохан Вайс бил дълго време в жилището на Шварцкопф, където монтирал някакви уреди, поръчани от инженера. Освен това бил в приятелски отношения със сина на Шварцкопф, който имал голяма слабост към мотоциклетните състезания, и Вайс, добър механик, направил полезни усъвършенствания в мотоциклета „Цундап“ на Хайнрих Шварцкопф, с което неотдавна му помогнал да спечели състезанията за купата. Беше известно, че Йохан Вайс посещава редовно събранията на Германо-балтийското народно обединение и ремонтирал безплатно автомобила на адвоката Себастиан Функ, крайслайтер^[1] на това обединение, при когото работел като шофьор, когато не бил зает в работилницата.

При разпита Йохан Вайс беше крайно сдържан и отговаряше уклончиво на въпросите. А когато младият сътрудник на латвийската криминална милиция го укори раздразнено, че не желае да помогне на следствието, макар че е убит негов съотечественик, Йохан Вайс отговори, че не вижда нищо чудно в това, дето е убит именно негов съотечественик. Та сега латвийците се отнасят крайно неприязнено към германците.

Тия думи възмутиха следователя. И той започна да укорява Вайс: как така той, млад работник, не се срамува да говори такива неща. Нима Вайс не разбира, че именно сега, като никога, чувството на пролетарска солидарност трябва да обединява всички работници независимо от тяхната националност?

Вайс слушаше сериозно и внимателно, но по студеното му спокойно лице не можеше да се разбере как възприема онова, което му казва следователят — също млад работник, едва наскоро станал сътрудник на криминалната милиция. Тук бе изпратен от партийната организация на един стъкларски завод, макар че нямаше нито склонност, нито способности за новата професия. В разпалеността си сътрудникът каза и това на Вайс, но не събуди никакво съчувствие у него.

От криминалната милиция Вайс отиде в кафе-ресторанта, където си поръча бира и кренвирши, и закуси бавно. И също тъй бавно тръгна към спирката, пропусна един трамвай, седна едва в следващия и по целия път гледаше меланхолично през прозореца; но без да дочака спирката до къщата, където живееше адвокатът Себастиан Функ, крайслайтер на Германо-балтийското народно обединение, слезе и тръгна бързо, почти затича напред.

Себастиан Функ — охранен, широкоплещест, почти квадратен човек с плътен корем и тежко увиснали бузи — тъпчеше нетърпеливо пред входа на къщата си. Когато Вайс изкара пред главния вход старомодния „Адлер“, Функ едва се вмъкна на предната седалка и попита сърдито:

— Защо трябва аз да чакам колата, а не тя мене?

Вайс отговори кротко:

— Извинете, господин Функ, но имам големи неприятности.

— Какви неприятности можеш да имаш? — презрително измърмори Функ и се закани: — Ще видиш ти днес една неприятност от мене. — Но все пак се смили и запита: — Е, какво ти се е случило?

Докато Вайс разказваше подробно за какво са го разпитвали в криминалната милиция, лицето на Функ добиваше все по-благодушен израз. Той потупа шофьора си по рамото.

— Дребна работа е, ако те бутнат в затвора. Те имат нужда от престъпник — германец. Ти си германец.

— Но нали вие ме познавате, господин Функ. И много бих ви молил, ако стане нужда, да ми бъдете адвокат.

— Съвсем няма да стане нужда — небрежно каза Функ. — Ти си работник, а те няма да почнат да подозират един работник.

— Какъв работник съм аз? — разпалено възрази Вайс. — Вие знаете, че се надявах да стана фермер. Не знаех, че фермата не принадлежи вече на леля ми.

— Все още ли се колебаеш дали да вървиш в родината си или да останеш с болшевиките?

— Господин Функ — каза Вайс, — сега реших: ще вървя, и то колкото се може по-скоро.

— Защо сега, а не по-рано?

— Днес в криминалната милиция разбрах колко лошо се отнасят към германците. Господин Кунц ми обеща да остави работилницата си, за да й бъда фиктивен собственик. Мислех, че тук ще имам повече перспективи, отколкото в родината. Но сега ми е ясно, работилницата я конфискуват. И ще бъда принуден да отида в завода като прост работник. А предпочитам да бъда войник в родината, отколкото работник тук.

— Ето сега чувам гласа на германската кръв! — одобрително закима с глава Функ. И като сниши гласа си, каза твърдо, авторитетно: — А сега слушай. Може да си решил да заминеш за родината си, но това съвсем не значи, че ще заминеш за там, защото ние още не сме решили това. А ще го направим, ако замине Хайнрих Шварцкопф. Но за да замине обаче, той трябва да знае, че така се готвеше да постъпи и баща му.

— А той не знае ли това?

— До последния ден не знаеше. Не знаеше, че наскоро Рудолф ми изпрати писмо. Ще кажеш на Хайнрих, че имам такова писмо.

— А може би е по-добре просто да се покаже писмото на Хайнрих, той вършеше винаги онова, което искаше баща му.

Функ се намръщи, но веднага омекна и каза:

— Доверявам ти се, Йохан, доверявам ти се като на свой син. Това писмо изчезна. И мисля, че го откраднаха агентите на НКВД^[2]. Именно те убиха Рудолф Шварцкопф. Имаха нужда от него като голям инженер, който разбира от техниката на военно-свързочното дело. И когато научиха, че Шварцкопф се готви да замине, го убиха. — И прибави надуто: — Наш дълг е сега да върнем на родината ни сина на Шварцкопф, чичото на когото днес е голям човек в Германия.

Германците, които живееха в Рига, не обичаха много Шварцкопф заради надменността, която проявяваше към влиятелните си сънародници, и за твърде демонстративното уважение към професор Голдблат.

Дружбата с евреин, дори той да е гений, е предизвикателство спрямо обществото!

Носеха се слухове, че Шварцкопф накарал сина си да поиска ръката на дъщерята на професор Голдблат. Наистина, разправяха също, че ако се съедини работата на Голдблат — учен теоретик — с енергичната дейност на Шварцкопф в областта на техниката, това обещава в бъдеще такива патенти, от придобиването на които могат да се заинтересуват дори великите държави.

Малко преди убийството на Рудолф Шварцкопф председателят на Латвийския совнарком посети инженера и го запита как ще се отнесе към поставянето на кандидатурата му за поста директор на научноизследователския институт.

Шварцкопф каза, че ще си помисли.

В същия ден при него дойде без предупреждение крайслайтерът Функ и заяви възмутено, че германските кръгове в Рига смятат поведението на Шварцкопф за предателско спрямо националните интереси на райха.

Хайнрих не придаде особено значение на факта, че баща му се развълнува извънредно много след това посещение. Раздразненото самолюбие на инженера страдаше особено много, когато му напомняха за неговия брат — щурмбанфюрер в Германия, който показваше, че е добре осведомен за всичките му работи и за поведението му.

Шварцкопф се успокои едва когато Йохан Вайс му донесе поръчаните от него уреди, изработени не само с особена грижливост, но и с допълнителни технически усъвършенствания, които не бяха предвидени в чертежите.

Както с бащата, така и със сина му Хайнрих Шварцкопф, Вайс беше в най-приятелски отношения, но се държеше със скромното достойнство на човек, който съзнава отлично разделящото ги неравенство в положението.

— Пред тебе ще се открият бляскави перспективи, ако се преселиш в райха! — му беше казал веднъж Хайнрих.

— Не — каза Йохан, — не се надявам на особено бляскави перспективи. Зная, че в Германия ще ме вземат веднага войник.

— И все пак искаш да заминеш.

— Все още се колебая — тъжно си призна Йохан, — но аз съм германец и за мене дългът стои над всичко, макар и да разбирам, че не е най-завидна участта да бъдеш войник.

— Не се отчайвай старче! — Хайнрих го потупа снизходително по рамото. — Чичо ми Вили има задочно роднински чувства към мене. Той е голям човек и дори ако аз и баща ми не отидем в Германия, ние ще ти дадем, или по-право аз ще ти дам писмо до чичо и той ще те настани някъде на по-топличко. Можеш да бъдеш уверен.

— Ще бъда много признателен за това на тебе, на баща ти и на господин Вили Шварцкопф — каза учтиво Вайс.

— Е, баща ми не го обича много, смята го за плебей, проявява ревност към семейната чест на рода ни. А чичо ме вика много, писа ми, че вече е поръчал в Прага специално за мене мотоциклет за надбягване — там той е близък с гаулайтера. Сега е пак в Берлин, но ми писа, че ще посрещне баща ми и мене на новата граница на нова Германия и че ние не подозираме дори колко е близко тя до нас.