Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Остров погибших кораблей, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 10гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik
Корекция
yaskawa

Издание:

Александър Беляев. Островът на изчезналите кораби.

Роман. Първо издание

 

Изд. Народна култура, София

Биб. Юношески романи

Превод: Йосиф Събев

Художник: Юли Минчев

С ил., 1 л. портр.

Формат: 25 см. Тираж: 15 080 бр. Подв.

Страници: 140 с.

Цена: 0.51 лв.

История

  1. —Добавяне

Нов живот

Женската част от населението на острова посрещна мис Кингман с най-искрено съчувствие.

Ако между Меги Флорес и мис Кингман се установиха дружески отношения като между връстнички, то Ида, старата, строга на вид, но добра жена на Аристид Търнип-Доде, веднага възприе към мис Кингман покровителствения тон на грижлива майка. Жените бяха толкова малко на острова! При това мисис Доде основателно предполагаше, че Вивиан ще има нужда от нейната защита. И тя взе девойката под своя опека.

Меги Флорес още същия ден разказа на Вивиан своята печална история. Когато съдбата я захвърлила на острова, тя се омъжила според съществуващите на острова „закони“ и традиции за губернатора Фергус Слейтън. От този брак й се родило дете, което сега било единственият представител на новото поколение на острова. Фергус бил груб и даже жесток с нея, но тя търпяла… През време на германската война на острова била изхвърлена една немска подводница заедно с тримата останали живи: един матрос, капитанът и една млада французойка от потопения от същата тази подводница пътнически параход.

Когато французойката дошла на острова, Фергус поискал да я направи своя жена. Фергус и капитанът на подводницата се скарали. Немецът бил убит и французойката станала жена на Слейтън. Меги получила развод и скоро се омъжила за Флорес. Той също бил груб, но я обичал, бил силен и не позволявал никому да я обижда.

После… после французойката умряла. Слейтън казвал, че тя се е отровила случайно с риба. Но на острова говорели, че сама е сложила край на живота си, понеже обичала убития от Фергус немски капитан. Овдовелият Фергус Слейтън пожелал да си върне отново Меги. Но Флорес заявил, че само като прекрачи през трупа му, ще може да вземе обратно Меги.

Да прекрачи през труп за Слейтън било така лесно, както да прекрачи през дърво. Той не би се спрял пред това. Но на страната на Флорес застанало цялото население на острова. Губернаторът разбрал, че с това шега не бива, и отстъпил.

— И аз останах жена на Флорес — завърши разказа си Меги. — И ето в такъв момент, скъпа мис Вивиан, се появихте вие… Разбирате ли колко деликатно е положението ви? Ако харесвате Фергус Слейтън, тогава всичко е наред. А ако не или пък сърцето ви е заето от друг — тя погледна многозначително Вивиан, — бъдете внимателна. Бъдете много внимателна със Слейтън.

Мис Кингман поруменя.

— Сърцето ми не е заето — отговори тя, — но нямам намерение да ставам жена на Слейтън.

Разговорът премина на други теми. Мисис Доде разказа на Вивиан как живеят на острова.

— Ние имаме доста големи запаси от храна, главно консерви. Но понеже не се знае дали тези запаси ще се попълват, то те се изразходват в най-краен случай, особено брашното. Хлябът, виното, месните и зеленчукови консерви се дават само на болните. За обикновена храна служи уловената в морето риба. От еднообразието в храната често има заболявания от скорбут. На такива болни дават дажба от склада.

— Кажете, не могат ли да потънат тези кораби?

— Професор Людерс казва, че тук дълбочината е малка. Корабите са потъвали вече няколко века, повдигайки дъното на морето. И сега ние се намираме на същински остров от потънали кораби. Имаме си любими места за разходка, улици и площади върху палубите на големите кораби, „планини“ и „долини“… С нас живеят шест маймуни, няколко кучета и опитомени птици, които хванахме, когато почиваха на острова през време на прелитането — старата жена въздъхна. — Какво да ви кажа? Човек привиква към всичко! Но все пак би ми се искало още един път да видя земя и в нея да погребат старите ми кости.

Опасенията на Меги се сбъднаха. Мис Кингман скоро се сблъска със Слейтън.

Той я покани на чай и когато Вивиан дойде, почти направо и предложи да се омъжи за него. Тя решително отказа. Слейтън почна да я моли, а след това да заплашва:

— Разберете, че това е неизбежно. И е във ваш интерес. С мене вие ще бъдете в безопасност, ще бъдете осигурена с всичко необходимо. За вас ще се грижат много добре… Зная, че баща ви е много богат. Но всичките му богатства са грошове в сравнение с онова, което имам аз. Ще ви покажа пълни сандъци със злато, купища брилянти и бисери: вие ще гребете с цели шепи изумруди от моите съкровища. Всичко ще бъде ваше.

— Не съм дете, за да си играя с камъчета. А тук всички съкровища са годни само да се пресипват от ръка в ръка.

— Съгласете се! Съгласете се с добро, иначе… — И той здраво стисна ръката й до лакътя.

— Не оставих ли тук подноса? — запита влязлата ненадейно в каютата мисис Доде.

Слейтън се намръщи, отстъпи от мис Кингман и мълчаливо зачака.

Старицата продължаваше да снове из каютата. Той загуби търпение.

— Ще се махнеш ли скоро оттук?

Мисис Доде сложи ръце на кръста, застана в бойна поза, измери с поглед Слейтън от краката до главата и изведнъж връхлетя върху му като квачка, която защитава пиленце:

— Не, няма да се махна! Няма да се махна, докато не отговорите на всичките ми въпроси. Вие губернатор ли сте на острова?

— Губернатор съм! По-нататък!

— Вие ли издавате законите?

— Аз издавам законите?

— Кой ще се подчинява на вашите закони, ако вие пръв ги нарушавате?

— Какво искате, луда жена?

— Вие сте луд, а не аз! Вие издадохте закон, че всяка жена, която попадне на острова, трябва да се омъжи! Добре. Но на жената се предоставя правото свободно да си избере мъжа… А вие какво правите?

— Да не сте подслушвали?

— Да, да, подслушах и много добре направих! Нима при нас така се избира мъж? Вие искахте да измамите и нея, и всички, които не са лишени от правото да разчитат на нейния избор. Вие искахте да заобиколите закона, но няма да успеете. Аз ще разглася това из целия остров и всички ще се опълчат против вас. Забравихте ли историята с Меги и Флорес? А ето и последния въпрос: имате ли намерение да спазите закона и да обявите избори за мъж на Вивиан Кингман по правилата, както се полага?

Фергус беше раздразнен, но разбра, че трябва да се подчини.

— Добре! Ще изпълним тази формалност, щом настоявате! Но ще видите, че резултатът ще бъде същият. Мис Кингман няма да се съгласи да се омъжи за негър или за някой от моите голтаци.

— Ще видим. А сега, дъще, да идем у дома. — И тя отведе Вивиан с вид на победителка.