Едгар Бъроуз
Момичето със зелените очи (6)

Изпитание за Бридж

Като влезе в залата, Били, който вървеше напред, започна да търси свободна маса, но когато поиска да остави шапката си и да седне, Бридж го бутна по ръката.

— Да отидем в тоалетната да се измием — каза той достатъчно високо, за да го чуят близките посетители.

— Но ние току-що се измихме — каза недоумяващ Били.

— Мълчи и ме следвай — прошепна Бридж. Поведението на Бридж се стори на Били толкова подозрително, че ръката му неволно посегна към джоба, където стоеше револвера на помощник-шерифа. Жив няма да се предаде.

Бридж долови движението му.

— Остави — прошепна той — и върви след мен. Току-що видях на улицата един детектив. Той, може би, ни е забелязал. Да вървим по-скоро, ще излезем през задния вход.

Били Байрн въздъхна облекчено. Престана да се плаши от мисълта за арестуване. В този момент за него стана ясно, че се е страхувал напразно да не загуби вярата си в своя спътник.

Със спокойна, небрежна походка те минаха през залата и се скриха в прохода, който водеше в тоалетната. Пред себе си видяха един отворен прозорец, който гледаше към вътрешния двор.

Бридж със знак показа на Били прозореца, а сам затвори вратата отвътре. След това те прескочиха през прозореца и излязоха в двора. Нощната тъмнина се сгъстяваше и когато напуснаха опасното място, настъпи пълна тъмнина.

Те вървяха, без да се спират, не разговаряйки, докато не оставиха зад себе си осветената част на града. Бридж прекъсна мълчанието.

— Предполагам, Били, се учудваш, откъде съм научил, че избягваш срещите с тайните полицаи, нали? — запита Бридж.

— Не — отговори Били. — Аз видях парчето вестник, който се намираше в твоя джоб, когато съблече куртката си.

— О — каза Бридж, — разбирам. Що се отнася до мен, с този въпрос е свършено. Надявам се, че няма нужда да те уверявам в своето приятелство.

— Ти току-що го доказа — отговори горещо Били.

Те изминаха мълчаливо няколко улици. Най-сетне Били прекъсна мълчанието.

— Трябва да ти кажа две неща, Бридж. Най-напред, когато видях вестника в джоба ти, реших, че искаш да получиш петстотин долара награда. Второ, не съм убил аз Шнейдер. В тази нощ аз не бях дори в къщата му. Цялата тази история е подла измама.

— Много се радвам, че ми каза и едното, и другото — отговори Бридж. — Смятам, че след всичко това ще се разбираме по-добре, отколкото досега. Общо взето, нашето положение е сходно: и двамата бягаме от нещо. Ще бягаме заедно, нали?

И смеейки се, той протегна ръката си.

Били горещо я стисна, но забеляза, че Бридж не му каза от какво бяга!

Те излязоха от града и тръгнаха на юг. През нощта пресякоха железопътната линия в Канзас, а на сутринта се озоваха в чудесна хълмиста местност. От всичко дишаше благодатен покой. Те се изкачиха на покрития с трева хълм.

Бридж се спря и лениво се протегна. Той отметна главата си назад и изложи лицето си на топлите слънчеви лъчи.

В гърдите ми съзнанието на деца се таи

и заедно с вятъра кръвта ми пее…

И дивите планини ми са близки

и като верен приятел ме зове леса.

Аз пръскам своята златна младост,

моето богатство са ярките лъчи…

Скитник съм аз! И такъв ще бъда — аз знам

до края на своите земни дни!

Той постоя няколко минути вдишвайки дълбоко пресния въздух на настъпващия ден.

— Ех, колко е хубаво! — каза Били. — Никога не съм допускал, че природата е тъй чудесна и навярно никога не бих узнал това, ако не бях чул твоите стихове. Винаги съм смятал, че поетите са боклук — продължи той, — но как може да бъдат такива, когато измислят такива неща, от които кръвта закипява в тялото.

— Преди всичко по-рано ми се струваше, че всеки човек, който не е груб, е парцал, мокра кокошка. Сега съвсем не съм такъв. Една девойка, една много мила девойка ме нарече хулиган и страхливец. И честна дума! Това беше истина, макар да имах в западната част на Чикаго славата на запалена глава и истински мъж. Тогава едва не й плеснах шамар. Помисли си, Бридж! Но все пак не я ударих. От тази минута започнах да се променям. И причината за това е онази девойка, а сега за същото ми помагаш ти и твоите стихове. Ако някой полицай не ме пипне, вероятно, ще мога да стана порядъчен човек.

— Да — повтори Бридж, — нашите възгледи се менят заедно с годините. Знаеш ли, Били, че и аз преди не бих могъл да те търпя като мой приятел, защото чувствам презрение към хората, които се са от „моя кръг“. Колко бях горд, че по рождение принадлежа към интелигенцията! На всички други хора гледах като на „нечисти животни“. Оттогава обаче научих много нови неща, но все пак се придържам към първоначалното си мнение, че на всички хора отговаря различна степен интелигентност и не всички са еднакво ценни. Хората, с които бих могъл да дружа, са много малко. Затова пък съвсем се отделих от интелигентите. Моите приятели са прости хора. Ако знаеше, Били, колко често те са по-умни, по-добри, отколкото кухите представители на „висшата класа“! Да, сега не смятам някого за по-умен, защото говори английски по-добре от някой друг или, че е прочел много книги. Е, а сега да видим ще можем ли да си набавим храна и да потърсим някое удобно място за спане?

Били се чувстваше твърде уморен, за да работи, но те имаха още пари — половин долар, с който можаха да си купят продукти от близкия чифлик. След малко, натоварени с провизии, те се изтегнаха под сянката на дърветата, по-далеч от пътя, за да не привлекат вниманието върху себе си и заспаха дълбоко.