Едгар Бъроуз
Момичето със зелените очи (20)

Подвигът на Барбара

Вече притъмняваше, когато каубоите, изпратени от Грейсън да докарат една партида бикове, се върнаха. Те се върнаха с празни ръце и вървяха бавно, тъй като един от тях придържаше на седлото си своя ранен другар. Те спряха до кантората, където Грейсън и Бридж бяха заети в работа. Виждайки ги, Грейсън се намръщи.

— Кой направи това? — каза той, когато каубоите влязоха в кантората, носейки ранения на ръце.

— Войниците на Пезита — отговори Бенито възбудено.

— Те ли взеха добитъка? — запита Грейсън тревожно.

— Само една част, останалия успяхме да спасим. Ние видяхме Бразос.

И Бенито погледна изразително новия книговодител.

— Къде? — попита Грейсън.

— На него яздеше един от офицерите на Пезита, един висок американец. Тони и аз видяхме този юнак в Куивака в нощта, когато бе ограбена банката, а днес той яздеше нашия Бразос.

Грейсън изведнъж разбра значението на думите на мексиканеца. Ето удобен случай да се избави от неудобния за него човек!

По време на разговора в кантората влезе стопанинът, придружаван от Барбара.

— Ти чу ли какво каза Бенито? — попита Грейсън, като се обърна към хазаина.

Последният кимна мълчаливо с глава. Очите на всички присъстващи се устремиха към Бридж.

— Е — каза грубо Грейсън, — какво ще кажеш ти? Аз те подозирах през цялото време. Добре знаех, че Бразос не може да избяга. Ти и онзи негодник от Америка сте помислили, че сте наредили всичко отлично… Ще видим…

— Почакайте, Грейсън — каза хазаинът. — Дайте на мистър Бридж възможност да се оправдае. Вие правите срещу него много сериозно обвинение, нямайки никакви доказателства.

— О — възкликна Бридж с усмивка, — аз знаех, че мистър Грейсън не може да не ме подозира в съучастничество при ограбването на банката, но кой може да съди това? Човек, който не може да язди, е способен на всичко!

Грейсън сърдито изръмжа.

Барбара пристъпи към Бридж. Преди един час тя сама беше готова да се съмнява в него. Сега, когато всичко се бе опълчило срещу него, в нея се събуди желание да го защити.

— Вие не сте направили това, мистър Бридж, нали?

Гласът й бе умоляващ.

— Ако говорите за ограбването на банката — отговори Бридж, — то аз не съм извършил това, мис Барбара. Аз знаех за ограбването на банката не повече, отколкото Бенито и Тони. В момента, когато те откриха престъплението, аз още спях.

— Добре! А откъде грабителя има нашия кон? — запита ехидно Грейсън. — Ето какво бих искал да зная!

— Добре! Вие сте длъжен да питате самия него, мистър Грейсън — отговори небрежно Бридж.

— Ще го пита Вила, когато го залови — каза Грейсън. — Но предполагам, че първите сведения по тази работа Вила ще получи най-напред от теб. Утре го очаквам в Куивака и ние ще те заведем там на разпит.

— Вие искате да кажете, че се готвите да ме предадете на разстрел. Готвите се да дадете американец на този касапин, знаейки, че там без никакъв съд ще го разстрелят?

— Застрелването е твърде добра смърт за конекрадците — отговори Грейсън.

Барбара се обърна развълнувана към баща си.

— Ти няма да позволиш на мистър Грейсън да направи това, нали?

— Мистър Грейсън по-добре от мен знае как трябва да постъпва в такива случаи, Барбара — отговори бащата.

— Ти значи ще допуснеш да застрелят мистър Бридж и не ще направиш нищо, за да го спасиш? — извика Барбара.

— Ние не знаем още ще бъде ли той застрелян? — отговори баща й. — Ако той е невинен, няма причини да бъде застрелян.

— Ако е виновен в ограбването на банката, заслужава смърт. Както чух, генерал Вила гледа на тази работа като на измяна.

— Освен това, ако ние сега не го предадем, ще обърнем Вила срещу нас — намеси се Грейсън. — И без това той не обича много американците. Дори ако Бридж бе мой брат, аз пак трябва да го предам на властите.

— Благодаря на небето — прекъсна го Бридж насмешливо, — че към честта да бъда застрелян не се прибавя честта да ви бъда роднина! А дали ще бъда застрелян, това ще видим!

С тези думи той събори лампата и се хвърли към вратата.

Барбара заедно с баща си стоеше най-близо до вратата и когато момичето разбра смелия план на Бридж, тласна баща си на страна и отвори вратата бързо.

Бридж изтича като стрела, като извика на прощаване:

— Благодаря!

След това вратата с трясък се затвори. Барбара бързо завъртя ключа, извади го от ключалката и го запрати в тъмната стая.

Грейсън и мексиканците, които се хвърлиха след беглеца се спряха пред затворената врата. На двора Бридж изтича към конете, които чакаха стопаните си. В един миг той скочи върху един и като подгони с бич останалите пред себе си, изчезна в тъмната нощ.

В това време Грейсън и останалите с мъка се измъкнаха през прозорчето на кантората, но новия книговодител бе изчезнал.

Управителят и неколцина мексиканци оседлаваха в конюшнята други коне, за да преследват беглеца, но хазаинът влезе в този момент и повика Грейсън.

— Мистър Грейсън! — каза той тихо. — Аз си поставих като правило никога да не се бъркам във вашите работи, но сега ви моля да не преследвате мистър Бридж. Ще се радвам, ако той успее да се спаси. Барбара е права. Неприятно е да се издава такъв човек. Та него го чака сигурна смърт! Освен това той изглежда съвсем безобиден.

Грейсън, мърморейки, престана да оседлава конете.

— Ако вие бяхте видели онова, което аз виждах, то не бихте се заели да спасявате кожата му.

— За какво говорите? — запита учуден хазаинът.

— За това, че този безобиден човек, както казвате вие, ухажваше вашата дъщеря — отговори Грейсън.

— Не ставайте глупак, Грейсън — каза хазаинът и излезе.

* * *

След един час Барбара се разхождаше около къщата в прохладната тишина на мексиканската нощ. Мислите й бяха заети с неотдавнашните събития.

Тя бе разочарована от Бридж. Сега тя не гледаше на него като човек, чието отвращение от благополучието на тъпия буржоа го е тласнало към свободния, романтичен живот.

Сега тя се страхуваше, че той е просто един престъпник…

Но скоро Барбара си спомни, че човекът, който бе изиграл такава съдбоносна роля в живота й, бе също престъпник! Обаче тя го обичаше! Тя и сега си спомняше с гордост за него.

— Аз се гордея с него, какъвто и да е той! — прошепна тя.

Тези думи едва ли се отнасяха до новия книговодител. Когато мислите й се върнаха към Бридж, тя с радост помисли, че той успя да избяга.

— Хубава шега ни устроихте, мис Барбара — разнесе се след нея нечий глас.

Девойката се обърна и видя приближаващия се Грейсън. Тя вежливо му отговори:

— Ах, мили мистър Грейсън, не можех да допусна да предадете Бридж на онзи звяр Вила!

— Много ми хареса начина, по който вие се застъпихте за него — каза Грейсън. — Вие сте тъкмо такова момиче, каквото съм търсил през целия си живот — смела и строга! Напразно само обичате този книгоцапач. Той не беше мъж! Аз ви обичам, Барбара! И смея да кажа, че съм истински мъж!

Девойката учудена се отдръпна.

— Мистър Грейсън! — извика тя. — Вие се забравяте!

— Не — грубо каза той. — Аз ви обичам и вие ще бъдете моя!

Той пристъпи към нея и я улови за ръката, стараейки се да я привлече към себе си. Девойката го тласна, замахна и го удари през лицето.

Грейсън изведнъж я пусна. Барбара се изправи и гледайки го право в очите, каза:

— Махайте се! Не ще кажа никому, ако не се опитате отново да ме докоснете.

Грейсън не отговори. Плесницата охлади пламъка му. Той разбра, че е постъпил необмислено. Той искрено бе повярвал в романа на Барбара и Бридж. И като изгледа момичето с мрачен поглед, той отмина.

Барбара бързо изтича в къщи.

* * *

На следващата сутрин около десет часа Барбара, стоейки на верандата, видя баща си, който се приближаваше бързо към нея. Момичето не можеше да не забележи развълнуваното му лице.

— Какво има, татко? — запита тя, когато той седна до нея.

— Твоята жертва вчера не доведе до нищо — каза той. — Виластанците вече заловили Бридж.