Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Синът на улицата (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,4 (× 7гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон(2011)
Разпознаване и корекция
svetleto(2011)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona(2011)

Издание:

Едгар Бъроуз. Момичето със зелените очи

ИК „Маг’77“, София, 1992

История

  1. —Добавяне

Засадата

По такъв начин на следващата сутрин след закуска, Бридж и Мигуел тръгнаха към долината под охраната на конвой, предвождан от Били Байрн. Старата формена куртка и широкопола шапка, дадени му от офицерите бяха обмундирването на новия капитан. Конят му беше един от най-едрите, какъвто можеха да намерят в лагера.

Те пътуваха около един час по прашния път. Били и Бридж говореха за най-различни неща, не засягайки обаче това, което ги застрашава най-много. Мигуел пътуваше мълчалив и изглеждаше твърде загрижен. Вечерта преди тръгването той бе пропълзял до Бридж и му прошепна нещо, а на сутринта на Бридж се отдаде незабелязано възможността да каже съобщението му на Били.

Последният само издигна вежди, а след това весело се усмихна. Изглеждаше, че нещо го зарадва.

Наред с него, начело на отряда яздеха Бридж и Мигуел. Зад тях следваха шестима мургави ниски войници, на които Пезита можеше да се осланя.

Те стигнаха до мястото, където пътят минаваше през тясно хлътнало корито на пресъхнал ручей. По двата бряга растяха тъжни кактуси, гъсти храсти от клек, зад които можеше да се скрие цял полк. Мястото за засада бе идеално.

— Навярно е тук, синьор капитан! — каза едва чуто Мигуел.

Малък хълм скриваше от тях по-нататък пътя, но същият хълм лесно можеше да скрие и самите тях от очите на неприятеля, който ги очакваше по-далеч, долу в коритото.

При думите на Мигуел, Били бързо зави на страна от пътя.

Но едва се отклони от правия път, когато един от войниците побърза към него, викайки нещо на испански.

— Какво дрънка той? — запита Били, като се обърна към Мигуел.

— Той казва, че сте длъжен да следвате коритото на реката, синьор капитан — обясни Мигуел.

— Кажете му да не си пъха носа, където не му е работата — отговори кратко Байрн.

Но войникът упорстваше. Той отново настигна Били и този път петимата му другари го последваха, за да преградят пътя на Били.

— Това не е верният път! — викаха те. — Вървете по този път, синьор капитан, така заповяда генерал Пезита.

Като разбра смисъла на възклицанията им Били с рязко движение им заповяда да се отстранят.

— Тук началник съм аз — обяви той. — Махайте се от пътя, ако не искате да пострадате.

Той отново потегли напред. Войниците пак му преградиха пътя. Но този път един от тях вдигна карабината си. Позата му бе заплашителна.

Той беше така близо до Били, че раменете им почти се допираха.

Били се наведе и удари войника по брадата така силно, че го събори от седлото му.

Едновременно Мигуел и Бридж измъкнаха револверите си и откриха огън по останалите петима войници.

Схватката бе кратка. Един от войниците успя да избяга, но Мигуел, който се оказа отличен стрелец, го повали с един изстрел.

— А сега да се заемем с останалите — каза Мигуел, когато се увери, че шестимата войници са убити.

Били и Бридж препуснаха след него по неравната местност, заобиколиха малкия хълм, а след това изминаха четиристотин крачки паралелно с руслото на реката. Тук те видяха двама индийци. Те стояха с карабини в ръце, очевидно смутени от неочакваната стрелба, която бяха чули и не можеха да си я обяснят.

При вида на тримата конници индийците се хвърлиха бързо да се скрият зад храстите. Конят на Байрн се изправи високо на задните си крака и падна мъртъв на земята.

Били отлетя настрани, но бързо скочи на крака и стреля два пъти.

Мигуел и Бридж бързо се приближиха към индийците, стреляйки непрекъснато. Един от индийците изпусна оръжието си и с вик падна на земята. Другият скочи от брега и спъвайки се, полетя към дъното на пресъхналата река.

Тук той се впусна да бяга по коритото. Били Байрн се приближи до самия край на брега и вдигна карабината си.

— Ето, това е животът! — каза той и натисна спусъка.

Индиецът тичаше надолу, но падна на земята, опита се да стане, а след това рухна и остана неподвижен.

Мигуел и Бридж побързаха и затичаха към Байрн. По лицето на мексиканеца заигра усмивка.

— Капитане, ти си велик воин — възторжено каза той. — Как би те оценил моя генерал! Той, без съмнение, изведнъж ще те направи полковник. Елате с мен, синьор капитан, и твоята кариера е осигурена!

— Къде? — попита Били Байрн.

— В лагера на освободителя на Мексико, генерал Вила.

— Не искам! — отговори късо Били. — Аз вече съм се свързал с Пезита и не искам да му изменям.

— Но, драги капитане — завика Мигуел, — да не мислите да се върнете обратно при Пезита? Той ще ви застреля, когато научи за станалото.

— Не мисля, че ще ме застреля — каза Били.

— Наистина, иди с Мигуел, Били — посъветва го Бридж. — Пезита няма да ти прости тази история. Заради теб той изгуби осем войници.

— Не — като тръсна глава каза Били. — Този Пезита сериозно ми харесва. Вървете сами без мен. Щастлив път, а аз ще се върна в лагера.

— Довиждане, приятели! — каза Били, като им махна с ръка на прощаване и изчезна по прашния път.

Мигуел и Бридж тъкмо го проследиха с очи, а след това тръгнаха в противоположна посока. В продължение на целия ден Бридж не издекламира нито едно стихотворение. Сърцето му не беше спокойно, той скучаеше без Били и се страхуваше за участта, която очакваше приятеля му в лагера на Пезита.