Едгар Бъроуз
Момичето със зелените очи (8)

Осведомители

Когато към чифлика, откъдето преди няколко часа Били бе купил продукти, се приближиха двамата скитници, жената на чифликчията извика кучето и свали пушката от стената.

Дългият опит я бе научил да познава бързо хората. А външността на двамата не й внушаваше доверие. Виж, онзи момък, който идва сутринта рано — бе чудо на чудесата — добросъвестно заплати дадените му продукти. Наистина по облеклото си той приличаше на скитник, но в лицето му имаше нещо подкупващо.

Затова пък към тези скитници тя изведнъж се отнесе недоверчиво. Когато те поискаха да си услужат с телефона, тя им отказа, смятайки това за предлог да се вмъкнат в къщата. Но те й обясниха, че са видели един избягал убиец, криещ се наблизо — в нейната собствена ливада, и че искат да уведомят полицията в Канзас Сити.

Най-сетне тя се съгласи, но продължи да държи пушката готова, докато скитниците влязоха в стаята и се приближиха до телефона.

От разговора, който чу, жената разбра, че се касаеше за същия млад човек, който сутринта бе купил продукти от нея. Тя беше потресена от мисълта, че един убиец е бил при нея през времето, когато е била сама в къщи.

— Надявам се, че ще го заловят — каза тя, след като скитникът свърши разговора си с Канзас. Единият от скитниците стоеше до стената и разговаряше с чифликчията, а другият отчаяно чешеше дясната си пета с оръфания ток на обувката си. Той се опираше на малка масичка, върху която стоеше една библия.

Внезапно скитникът изгуби равновесие. Масичката се прекатури, човекът и библията паднаха на пода.

Стопанката с вик се втурна да прибере библията. Тя се уплаши толкова, че остави пушката до стената.

Почти едновременно скитниците видяха причината на нейната тревога. Голямата библия съдържаше между листата си цяло богатство. Банкноти от по пет, десет и двадесет долара се изсипаха на пода, а между страниците на библията се виждаха още много такива банкноти.

При първото извикване на чифликчийката, кучето с ръмжене се втурна в стаята. Скитникът, който стоеше до стената видя разяреното куче.

Пушката беше близо до него. Една крачка и тя бе в ръцете му. Кучето се хвърли храбро насреща му, но един куршум го повали на пода. Стопанката отчаяно завика за помощ, но двамата скитници се нахвърлиха отгоре й и я заставиха да мълчи.

Един от тях изтича в кухнята и след минутка се върна с парче въже, докато в същото време другият стискаше гърлото на жената. Те я вързаха и започнаха да претърсват библията.

Повече от хиляда долара — всичките спестявания с упорит труд — бяха скрити в библията. След като прибраха парите скитниците поискаха от чифликчийката да им покаже къде е скрила още други пари.

Жената се кълнеше, че няма повече нито стотинка.

— Лъжеш! — изръмжа единият от скитниците. — Кажи къде имаш още скрити пари, иначе ще поговорим с теб другояче.

Но тя упорито твърдеше, че няма повече нито цент. Единият скитник отиде в кухнята. На огнището се червенееха въглени. Той нагорещи до червено машата и се върна в стаята.

— Мисля, че сега тя ще си спомни къде има други пари — каза той, усмихвайки се. — Свали й обущата, Динк!

— Глупак си ти, Кром — изръмжа другия. — Всяка минута може да дойдат полицаите. По-добре да се махаме.

— Тфу! — възкликна другия. — Аз забравих за полицаите.

Една минута той мълча, след това каза на другаря си.

— Ние трябва да я очистим. Друг изход няма. Ако я намерят жива, тя ще ни издаде и ще ни заловят.

Скитникът, когото наричаха Динк трепна.

— Остави! — каза той уплашен. — Нали знаеш на какво мирише това — и той направи с пръст изразителен жест около шията си.

— Нищо подобно — отговори приятелят му. — Аз обмислих всичко. Има достатъчно време. Ние ще очистим бабата, а после ще пресрещнем полицаите, разбра ли?

Другият го погледна ужасен.

— Ти да не си полудял? — запита той.

— И не мисля. Постой, аз ще ти обясня. Ние ще пресрещнем полицаите, като че не знаем нищо, но най-напред ще скрием парите в гората. А когато се върнем тук в чифлика и видим какво се е случило, ние също ще облещим очи като тях.

— Ето ти глупост — извика сърдито Динк. — Мислиш ли, че е лесна работа да замажеш очите на полицаите?

— Те ще помислят, че Били е извършил убийството, глупак — отговори презрително Кром.

Динк почеса от учудване ухото си и зяпна.

— Виж, това е умна работа — извика той, — но кой ще очисти бабата?

— Аз — каза Динк. — И колкото по-скоро, толкова по-добре. Потърси в кухнята някой остър нож или брадвичка. С пушката ще се вдигне много шум.