Едгар Бъроуз
Момичето със зелените очи (7)

Опасност

Но тяхната предпазливост не постигна успех. Малко преди обяд двама мръсни скитници се упътиха към самото дърво, под което спяха Били и Бридж. Те също търсеха уединение.

Във външността на двамата мъже имаше нещо познато. Ние ги видяхме наистина само за няколко минути, но при обстоятелства, които запечатаха в паметта ни техните черти. Това бяха същите скитници, които Байрн прогони, когато нападнаха поета.

Когато те се натъкнаха така неочаквано на Били и Бридж, не ги познаха веднага.

Нищо в облеклото на двамата заспали не показваше, че имат богата плячка, а и атлетическата фигура на Били ги плашеше.

Изведнъж единият скитник злобно се вгледа и каза:

Знаеш ли какво, приятелю? — каза той. — Та това са същите двама скитници, които ни набиха в Канзас Сити. Позна ли ги?

— Наистина ли? — запита другият.

И той се наведе, за да вземе един голям камък.

— Остави! — прошепна приятеля му. — Ти не знаеш кои са те. Може да са ни набили, но този дълъг дявол струва пари! Търсят го в Чикаго и дават награда петстотин долара.

— Откъде са наби тази мисъл в главата? — запита недоверчиво другия.

— Четох във вестника. Този дългият очистил един старик и по пътя за затвора успял да офейка. Тук, разбираш ли, лежат петстотин долара, ако нагласим умно работата.

— А какво трябва да направим?

— Ние ще оставим тези юнаци тук, а сами ще отидем в близкия чифлик, за да съобщим по телефона в Канзас на полицията. Разбра ли?

— Е, ти мислиш, че полицейските мутри, ще ни изтърсят петстотин долара ли? Те по-добре ще ги излапат от нас.

Вторият скитник се почеса по тила.

— Не — каза най-сетне той, — те няма да ни дадат всичко, но ние ще се пазарим. Може да откачим някоя стотарка.

* * *

Агентът от обществената безопасност Фланаген меланхолично стоеше в канцеларията на началника си в Канзас Сити. Фланаген беше в лошо настроение. Бяха го изпратили в Канзас Сити, за да установи самоличността на един подозрителен субект, арестуван от местната власт. Но преди да се върне в своя град, изведнъж пред него се мярна възможността на едно голямо щастие. Това се случи предишната вечер. Той вървеше по улицата, не мислейки за нищо.

На противоположната страна на улицата той забеляза двама мъже. В походката на исполинската фигура му се видя нещо познато. Верен на своята привичка, Фланаген машинално се скри в сянката на една врата.

Двамата мъже минаха край него и той позна в исполина Били Байрн и си спомни за наградата.

В същия момент Байрн и неговия спътник се спряха и слязоха по стълбата, която водеше в подземния ресторант.

След това Фланаген не видя вече нито Били, нито неговия спътник. Никой в Канзас Сити не бе видял през нощта двамата мъже, отговарящи на описанието, което Фланаген бе дал за всеки случай. Сега полицаят стоеше в кабинета на началника си апатичен. Внезапно телефонът иззвъня и началникът, след като изслуша някакво дълго съобщение, развълнуван зададе няколко въпроса, а след това окачи слушалката и се обърна към Фланаген.

— Е — каза той, — мисля, че намерих твоя юнак. Някакъв човек ми съобщи по телефона, че видял Били Байрн около Шаука. Той желае да знае ще делите ли с него наградата.

Фланаген небрежно се прозя.

— Мога да си представя — каза той иронично, — какъв екземпляр е открил този човек!

— Не мисля — отговори началникът, — той каза, че познава добре Байрн. Какво да му кажа?

— Кажете му, че няма да го пренебрегна — отговори Фланаген. — Къде се намира Шаука?

— Това е един чифлик зад железопътната линия. Аз ще ти дам двама от моите хора.

— Добре — каза Фланаген и в душата му отново заблестяха мечтите за петстотин долара.

Беше малко по-късно от три часа след обед. По пътя на юг от Канзас летеше един автомобил. Отпред редом с шофьора стоеше полицаят Фланаген. Отзад седяха двама канзаски полицаи.

А под ябълковото дърво Били и Бридж все още спяха своя мирен сън…