Едгар Бъроуз
Момичето със зелените очи (29)

Нападение над Ел Оробо Ранчо

Антон Хардинг ходеше нервно по верандата на главната къща в очакване на новини от онези, които отидоха да търсят дъщеря му.

Всяко случайно облаче прах, издигнато от вятъра в равнината на юг от чифлика пробуждаше в него радостна надежда, но всеки път тази надежда оставаше напразна.

На северозапад се показа конник. Мистър Хардинг печално поклати глава. От тази страна не можеше да дойдат новини от Барбара обаче той не откъсваше поглед от конника, докато последният не влезе в двора на чифлика и не се спря пред стълбата на верандата.

Само тогава мистър Хардинг позна пристигналия.

— Бридж! — извика той. — Какво те носи тук? Нима не знаеш, че си в опасност, идвайки тук? Генерал Била ще помисли, че ние те крием.

Бридж скочи от седлото и изтича на верандата.

— Колко души имате, на които можете да разчитате — запита той, като не обърна внимание на протестите на Хардинг.

— Нито един! — отговори Хардинг. — Защо питаш?

— Нито един ли? — извика Бридж с отчаян глас. Нима нямате слуга китаец и двама мексиканци?

— О, да, разбира се — съгласи се мистър Хардинг. — Но защо питате?

— Пезита идва да разруши Ел Оробо Ранчо. Вероятно той е вече много близо. Извикайте хората. Ние ще съберем в къщата всичкото оръжие и ще барикадираме входовете. Може би ще успеем да им окажем съпротива. Знаете ли нещо за мис Барбара?

Антон Хардинг поклати глава.

— Е, значи, ние ще трябва да останем тук — каза Бридж. — Ако мис Барбара бе намерена, бихме се опитали да избягаме, но сега ние сме длъжни да чакаме онези, които са отишли да я търсят.

Мистър Хардинг извика двамата мексиканци, а Бридж изтича в кухнята и заповяда на китаеца да отиде в къщата. След това бившият книговодител събра всичкото оръжие и патрони в главната къща. С помощта на другите той укрепи прозорците и вратите на първия етаж.

— Ние ще водим боя от първия етаж — обясни той на Хардинг. — Ако Пезита доведе със себе си твърде многочислен отряд, ние ще удържим дотогава, докато ни пристигне помощ от Куивака.

— Позвънете веднага по телефона. Може би Вила ще изпрати един отряд. Той е длъжен да ви защити от бандитите! Аз предполагам, че Вила и Пезита не изпитват един към друг особено приятелски чувства.

Антон Хардинг се приближи до телефона и позвъни в централата на Куивака.

— Кажете на телефонистката — закрещя Бридж, гледащ през дупката на забарикадирания прозорец, — че те вече идват и че по всяка вероятност най-напред ще прережат телефонната жица.

Хардинг предаде по телефона молбата си за помощ. След това в стаята за момент стана тихо, докато слушаше отговора на телефонистката.

Бридж гледаше въпросително Хардинг. Внезапно той видя, че старецът почервеня и извика:

— Невъзможно! Господи! Нима това е истина! — след това той окачи слушалката и върху лицето му се изписа отчаяние.

— Какво има? — извика Бридж.

— Вила открито се обявява против Америка — отговори Хардинг унило. — Телефонистката, която очевидно е приятелски настроена към нас ми обясни цялата работа. Тъкмо сега Вила се готви да настъпи в Ново Мексико с двадесет и пет хиляди войници. Ето резултата на нашата безумна империалистическа политика през последните години! Голямото гонение против нас е започнало. Днес без никакъв съд са обесили в Куивака трима американци. Това е ужасно! Ние сме обречени на гибел! Дори ако отбием нападението на Пезита, в никакъв случай не ще можем да се доберем до границата.

— Да, работата е лоша! — съгласи се Бридж. — По-лошо нещо не може и да се помисли. Във всеки случай, докато сме тук и докато имаме бойни припаси, ние ще се съпротивляваме. Ще бъдете ли на наша страна? — обърна се той към китаеца и двамата мексиканци.

Те го увериха, че не изпитват любов към Пезита и предпочитат да се сражават против него.

— Отлично! — извика живо Бридж. — А сега да се качваме горе! След пет минути ще те навлязат в двора и ние трябва да ги посрещнем така, че изведнъж да оглушеят.

Той ги изведе горе, където и петимата заеха позиция до прозореца на предната фасада. Неприятелският отряд от двадесет души летеше към чифлика.

— Пезита е с тях! — каза Бридж. — Ето го — онзи малкия върху сивия кон. Почакайте, нека се приближат по-наблизо, тогава ще ги нагостим. Пазете патроните, защото нямаме много.

Пезита, неочакващ никакво съпротива, смело влезе в двора. Малкият отряд се спря до кантората. Трима войници се втурнаха в сградата, за да търсят жертви.

Като не откриха никого, те се упътиха към главната къща.

— Легнете! — изкомандва Бридж на другарите си. — Не трябва да ни видят! Не стреляйте, докато не ви кажа.

Конниците се приближаваха сега бавно. Бридж почака, докато не стигнаха съвсем близо до сградата и тогава изкомандва:

— Огън!

От горните прозорци, звънейки се посипаха стъкла. Трима войници се олюляха и паднаха от седлата си. Два коня също се строполиха. Останалите конници с проклятия обърнаха конете си и в галоп се отдалечиха към кантората, преследвани от огъня на защитниците на чифлика.

— Началото не е лошо — извика Бридж. — Готов съм да се обзаложа, че мистър Пезита е донякъде опечален. Ето, те влязоха в сградата на кантората. Вероятно там ще обсъдят положението и ще наберат мъжество за нова атака.

— Вие двамата — продължи той, обръщайки се към мексиканците, — заемете позиция на западната и южната страна. Синг може да остане тук с мистър Хардинг, а аз ще взема северната страна срещу кантората. Стреляйте в първия, който се покаже. Ако успеем да се задържим до настъпването на нощта, тогава може би ще успеем да се измъкнем оттук. Те вероятно ще се опитат да подпалят сградата.

Едва след четвърт час последва втората атака. Петима войници се спуснаха към северната част на къщата, но когато Бридж порази един от тях, преди да измине десет крачки и рани втория, а останалите отстъпиха, търсейки прикритие.

Няколко пъти Пезита се опита да се приближи до къщата с войниците си, но всеки път атаката му бе отбивана и най-сетне той се отказа от намерението си да подпали къщата или да я превземе с щурм.

— Те очакват настъпването на тъмнината — каза Бридж на мистър Хардинг, след като се прекрати стрелбата. Ние сме загинали, ако каубоите не се върнат навреме!

— Не можем ли да се измъкнем оттук, когато се стъмни? — запита Хардинг.

— Та това е едничката ни надежда, ако не ни дойде помощ — отговори Бридж.

Но когато нощта настъпи и обсадените направиха опит да напуснат къщата, те бяха посрещнати с град от куршуми.

Един от мексиканците падна ранен смъртоносно. Едва успяха да го вмъкнат в къщата и да затворят вратата, когато петима войници на Пезита се нахвърлиха на укреплението им.

С мъка успяха да ги прогонят. Отново настъпи прекъсване, но всяка надежда за бягство бе изгубена и Бридж каза на защитниците да заемат предишните си постове в горния етаж, откъдето лесно можеха да наблюдават движението на неприятеля.

Докато се нижеха бавно уморителните часове, защитниците бяха обзети от безнадеждно отчаяние. Патроните бяха почти изстреляни — на всеки човек оставаха по няколко патрона. Атаката се започна отново при разсъмване. От всички страни се разнасяха пушечни изстрели и дивите викове на бандитите. От настъпилите в началото на двадесет войници едва бяха останали дванадесет, но те попълваха количествената загуба с честите гърмежи и свирепи диви викове.

Този път те стигнаха до верандата и започнаха да трошат главната врата…