Едгар Бъроуз
Момичето със зелените очи (24)

Бягството

Цял час Барбара Хардинг се разхождаше нервно из верандата. В душата й се бореха гордостта с любовта. Тя не можеше да допусне неговата смърт, но как да го спаси?

Звуците на китара и смях, които долитаха от помещението, където бяха каубоите, затихнаха. Чифликът спеше. Тогава иззад билото на хълма на отсрещния бряг на реката се показа малък отряд конници.

Като стигнаха до телената мрежа на чифлика, те я прерязаха и се насочиха към вътрешността на стопанството. Начинът, по който се приближаваха, тяхното пълно мълчание, нощния час — всичко предвещаваше нещо зловещо.

Барбара Хардинг внезапно се спря. По лицето й се виждаше, че е взела окончателно решение. Една минута тя стоя, обзета от някаква мисъл, а след това бързо се спусна надолу по стълбите на верандата и изтича по направление на кантората. Тук тя намери Еди, дремещ на своя пост. Тя не го събуди, но остана доволна, че той е сам с пленника.

От кантората Барбара отиде към конюшнята. Вътре, с наведени глави стояха няколко коня. Тя ги изгледа и сърцето й се сви! Бразос не беше между тях!

Тя излезе навън, като взе със себе си една къса връв, и тръгна по росната трева да търси коня.

Само да не е преминал реката! Тя беше уверена, че ще намери Бразос, той я познава и не ще избяга от нея.

Девойката почти тичаше по пътеката, водеща към реката, и зорко се вглеждаше в тъмнината, стараейки се да различи между конете Бразос.

Колкото повече се спускаше към реката, толкова повече настроението й отпадаше. Никъде не виждаше своя любимец.

Барбара вече вървеше по реда от върби край реката. Внезапно съвсем наблизо се разнесе страхотния вой на дива котка. Момичета се спря като заковано. То почувства, че по гърба му преминават тръпки и косите й настръхнаха от ужас.

Да се върне ли обратно! Конете може да са между нея и реката, но разумът й показваше, че те са преминали на другия бряг.

Тя реши да се върне обратно. Трябва да се измисли друг начин. Но има ли друг начин?

Утре ще го застрелят!

Тя прехапа устни, стараейки се да сподави своя страх и, като се обърна решително към реката, навлезе във върбовия храсталак.

Котката отново зави, но девойката не се спря. След няколко минути тя премина върбалака и се озова на няколко крачки от реката. Барбара внимателно се вгледа в тъмнината, но по пътя не видя конете.

Пътеката, отъпкана от копитата на множество животни, се спускаше право към шумящата река. Бразос сигурно пасе от другата страна.

Барбара в порив на отчаяние заби нокти в дланите си. Тя слезе до самата вода. Реката беше черна и зловеща. Даже денем Барбара не би се решила да премине брода, а нощем това би било безумие!

Тя сподави риданието си. Раменете й се отпуснаха. Цялата й фигура бе въплъщение на отчаяние и разочарование.

— Какво да правя? — прошепна тя. — Утре ще го застрелят!

Тази мисъл я наелектризира.

— Те няма да го застрелят! — извика тя силно. — Не ще го застрелят докато съм жива!

Тя отново вдигна глава. Като обви въжето около кръста си, тя дълбоко пое въздух, за да си даде кураж и смело нагази в реката. Първите десет крачки не представляваха трудност. Бродът беше широк и прав. Но към средата на реката, като опитваше внимателно всяка своя стъпка, тя приближи до мястото, където дъното образуваше значителна дълбочина. Тя се опита да мине по-настрани, но и тук дълбочината беше значителна.

Тогава тя тръгна надолу по реката. Под краката си чувстваше каменистото дъно. Ето къде е бродът! Тя храбро прекрачи напред, макар водата да беше над коленете й. Направи две-три стъпки. С всяка стъпка надеждата й растеше. Тя направи четвъртата стъпка и хлътна. Течението я повлече обратно към брега, от който бе тръгнала, но Барбара се обърна към противоположния бряг и заплува към целта, поставена й от нейната голяма любов.

Няколко пъти силното течение я потопяваше, но тя винаги се издигаше на повърхността, в отчаяна борба за живота на човека, когото някога бе намразила и после обикнала.

Полека тя приближаваше към желания бряг, но чувстваше, че губи сили.

Ще победи ли? Ах, ако беше мъж…

И веднага помисли: Не! Добре е, че съм жена. Любовта само ми дава сила да се хвърля в обятията на смъртта, заради него!

Сърцето й тупаше като чук. Краката й бяха вледенени. Но тя не се предаваше, макар да беше убедена, че усилията й не ще имат резултат.

Ще намерят тялото й във водата. Никой не ще се досети за причините за нейната смърт. Даже той не ще узнае, че тя е умряла за него!

Неочаквано тя почувства, че течението отслабва. Вълните леко я тласкаха към брега и краката й докоснаха пясъка.

Дишайки тежко, олюлявайки се, тя направи няколко крачки и падна изтощена на брега. Там беше меко. Тя полежа известно време, докато силите й се възвърнаха. След това стана и се изкачи на брега.

Сега й трябваха няколко минути, за да намери конете.

Тя тихичко извика:

— Бразос! Ела тук, Бразос!

От тъмната маса коне един се отдели и се упъти към нея.

— Добри ми, Бразос! — ласкаво каза тя.

Конят се приближи и започна да трие в нея топлата си муцуна, очаквайки награда. Тя му надяна юздата и облекчено въздъхна.

— Миличкият ми, Бразос! — прошепна тя.

Конят стоеше мирно, докато момичето се качи на гърба му, а след това тръгна през брода.

С тихи стъпки, за да не изплаши обитателите на чифлика, тя мина през върбалака, полянката и през вратата влезе в двора. Тук тя привърза Бразос до стената на конюшнята и сама отиде да вземе седлото. Чие седло взима, тя не знаеше, но й беше все и едно. Тя почувства само, че то е страшно тежко.

Едва успя да го домъкне до мястото, където бе Бразос.

Три пъти тя се опита да го постави върху гърба на коня, докато най-сетне успя. Нито един кон в чифлика не би се оставил да бъде измъчван така, освен Бразос, който през цялото време стоя послушен, докато най-сетне седлото бе поставено на гърба му.

Като оседла Бразос, Барбара го поведе към задната страна на кантората. Тук тя видя светлина в стаята, където бе затворен Били. Като пусна юздите, тя отиде към предната фасада на кантората и погледна през прозореца.

Еди спеше в едно кресло. Върху коленете му лежеше револвера, вторият револвер бе в кобура му.

На пръсти Барбара се доближи до вратата. Като затаи дъха си, тя тихо обърна ръчката на вратата, която безшумно се отвори. След минута Барбара бе в стаята. Еди спеше.

Барбара се приближи до него.

В това време откъм задната страна на главната постройка три фигури се примъкваха в тъмнината. Зад тях на около стотина крачки стояха друга купчина хора.

Нощните хищници се изкачиха на верандата и се приближиха до отворения прозорец. Това бе прозорецът на спалнята на Барбара Хардинг. Те се спряха и се вслушаха. След това двама влязоха в стаята. Когато излязоха след няколко минути, те с жестове показаха на третия разочарованието си.

После и тримата се спуснаха внимателно по същия път и се върнаха към групата. Тук стана съвещание, а докато то траеше, Барбара Хардинг се приближи до Еди и с твърда ръка взе револвера от коленете му…

Еди спеше.

На пръсти девойката отиде към заключената врата. Ключът беше във вратата. Тя го завъртя тихо, гледайки Еди с насочен към него револвер.

Еди трепна в съня си. Сърцето на Барбара замря. Тя стоеше и чакаше, че Еди ще отвори очи и ще я види… Но все още спеше.

Ключът леко се обърна и Барбара полуотвори вратата. Били обърна глава и се учуди като видя младото момиче. Но Барбара не каза нито дума, а с жест му заповяда да пази мълчание.

Като се приближи до него, тя започна да го развързва. Изведнъж й се чу лек шум. Тя се спря, отиде към вратата, която бе оставила отворена и внимателно я притвори.

Минаха пет минути докато развърже и освободи Били.

Той се готвеше да й заговори, да й благодари, да й се скара за неблагоразумната постъпка, но тя отново му заповяда да мълчи и тихо прошепна:

— Да вървим! — обърна се към вратата и тръгна.

Тя полуотвори вратата, като държеше револвера готов, за да види дали Еди спи.

Двамата тръгнаха към външната врата на кантората.

Тук Барбара забеляза, че шпорите на Били леко подрънкват. Тя се обърна към него, за да го предупреди. За една минута те отвърнаха погледите си от Еди Шортер и по една случайност тъкмо в тази минута Еди Шортер отвори очи.

Онова, което видя го порази така, че той се вкамени. Той видя с очите си Барбара Хардинг с револвер в ръка, помагаща на разбойника да избяга. Но в този миг Еди Шортер видя и друга картина — образа на своята майка в малкия чифлик в Канзас. Той си спомни също, че именно този човек пробуди у него спомена за Канзас и че е спасил майка му от мъчения и смърт — и Еди затвори очи. Мис Барбара винаги е била ласкава към него! В сърцето си той хранеше ласкаво чувство към нея. Ясно е, че тя иска да пусне разбойника на свобода Еди почувства, че е готов за нея да направи всичко, дори да рискува живота си.

Младата девойка и Били бяха до самата врата. Тя го остави да мине напред, докато сама остана с револвер, насочен към Еди, след това излезе и затвори вратата след себе си. Еди Шортер дишаше равномерно и мислено пожелаваше на Били Байрн благополучно избягване.

На двора зад кантората, Барбара пъхна в ръцете на Били револвера.

— Той ще ти потрябва — каза тя бързо. — Ето Бразос, вземи го. Щастлив път, Били! И с тези думи тя отмина.

Били искаше да я спре, но си спомни за Бридж и като въздъхна тежко, отиде към коня. Като взе поводите в ръка, той възседна коня и не бързайки, като че ли беше почетен гост, бавно премина през двора и тръгна на север край реката.