Едгар Бъроуз
Момичето със зелените очи (22)

Стратегията на капитан Байрн

Здрачаваше се, когато извикаха капитан Байрн в палатката на Пезита. Били се усмихна. Какво ли иска още Пезита? Какво ли иска стария чакал, та го вика? Били се беше заклел, че повече няма да се остави да бъде мамен с фрази за съдбата на нещастното Мексико. С тези мисли той влезе в палатката на Пезита.

Тук той видя редом с генерала един стар индианец.

— Хосе — каза Пезита, — има поръчение за теб.

Били Байрн погледна учудено индианеца.

— Аз съм изпратен, синьор капитан — поясни последният, — от една прекрасна синьорита от Ел Оробо Ранчо, за да ви кажа, че вашия приятел синьор Бридж е заловен от генерал Вила и че сега той е задържан в Куивака, където без съмнение на разсъмване ще бъде застрелян, ако дотогава не бъде спасен.

Сега Пезита погледна въпросително Байрн. От времето, когато американецът сам се завърна от Куивака с богата плячка и до стотинка му предаде всички пари, Пезита гледаше на него като на феномен.

Пезита не можеше да го разбере, но се възхищаваше от него и се боеше. Беше готов винаги да изпълни, каквото и да е молба на Били и когато Байрн му поиска достатъчно силен отряд, за да спаси Бридж, разбойникът веднага се съгласи.

— Самият аз ще дойда! — извика Пезита. — Ще превземем с щурм Куивака. Може да заловим в плен и самия Вила! Ние…

— Почакай малко — прекъсна го Били презрително. — Ти не се вълнувай. Трябва да спася приятеля си от Куивака, а кого вие ще залавяте в плен — плюя на това! Моята работа е да освободя Бридж. За това са ми достатъчни двадесет и пет човека. А след това, ако желаете, можете да разсипете целия град! Какво ще кажете за това?

Пезита даде охотно съгласието си.

По такъв начин след половин час Били водеше един отряд от двадесет и пет отбрани главорези, а на две мили след него вървеше Пезита с останалите хора.

Най-сетне Били видя пред себе си огньовете на Куивака.

— Останете тук — каза Били на своя сержант — и чакайте, докато чуете трикратен вик на бухал откъм страната на казармите. Тогава полетете в кариер в противоположна посока на града, стреляйте, викайте, като бесни. Потребно е да ги примамите към себе си, разбрахте ли?

Като даде заповедите си, Били Байрн замина към запад, заобиколи Куивака и се приближи към южния край на града.

Тук той слезе от коня, заведе го в една запусната постройка и тръгна внимателно на разузнаване.

Той знаеше, че гарнизонът няма причини да се страхува от нападение. Чрез своите шпиони Вила бе уведомен къде са главните сили на неприятеля. Тези причини заставиха Били да предположи, че градът няма силна охрана. Той помнеше, че през нощта, която прекара в Куивака, часовой имаше само пред банката и казармата.

Обстановката бе пак същата. На двадесет крачки от себе си Били видя първия часовой. Войникът стоеше облегнат на оръжието си.

Били запълзя по корем бавно напред, спирайки се при всеки шум. Изглеждаше, че часовоят спи. Били допълзя до стените на сградата, където имаше голяма сянка. Той бе стигнал точно до прозореца с желязната решетка.

Вътре, зад решетката, Бридж крачеше напред-назад в тясната килия. Той не можеше да спи. Утре щеше да бъде застрелян.

О, как не иска да умира!

Сутринта генерал Вила лично го разпита. Той беше необикновено разгневен. Не можеше да се успокои по повод ограбването на банката.

В килията, в която Бридж бе затворен, страшно вонеше. При Бридж бе затворен един дезертьор, който сега спеше спокойно, сякаш че утре не го очакваше нищо необикновено.

Измъчен, Бридж се приближи до прозореца да подиша чист въздух.

С тих глас той започна да декламира откъс от стихотворение, което той и Били обичаха най-много:

Нейде там вие ме чакате,

плетете венец от цветя,

целувка нежна ми пращате,

Пенелопа, моя вярна другарко!

Бридж спря погледа си на верандата на бялата къща.

Той сърдито поклати глава.

„Все едно — помисли си — тя не знае за мен!“

Нещо мръдна под решетката на прозореца. Бридж неволно се заслуша. Някаква сянка застана пред прозореца и познат глас с шепот каза:

— В моите коси няма рози, но затова в пояса ми има два револвера, ето един от тях. Къде е вратата на твоята килия?

— Били! — прошепна радостно осъдения.

— Той самия, но къде е вратата?

— Тя е затворена отвън само с тежко резе — отговори Бридж.

— Добре! — каза Били. — Бъди готов да изскочиш, когато я отворя!

— Благодаря! — отговори горещо Бридж.

— Сега стой мирно — каза Били и тръгна към задната страна на затвора.

След няколко минути зловещия вик на бухал прониза нощната тишина. В продължение на няколко минути този вик се повтори още два пъти.

Часовоят пред затвора промени положението си и се огледа, след това отново потъна в размисли.

Били безшумно пълзеше край стената на сградата, докато не се озова на няколко крачки до нищо неподозиращия часовой. Били държеше в дясната си ръка тежък револвер. Той го бе хванал за дулото и чакаше.

Минаха пет минути. Часовоят трепна и се вгледа в тъмнината. От казармата зад затвора се разнесе резкия глас на командира и тропота на тичащи хора. На противоположната страна на града затрещяха пушки и долитаха диви викове…

Войниците изтичаха от казармата и след минута се понесоха из улицата, строени в боева колона. Казармата опустя, с изключение на самотния часовой, оставен пред затвора.

Били погледна към ъгъла на сградата. Всякакво суетене бе спряло. Всичко бе станало така, както бе предвидил. Часовоят напрегнато гледаше към мястото, където ставаше сражението.

С един скок Били се озова срещу него и тежкият револвер почти безшумно се стовари върху главата на часовоя, който падна безчувствен на земята.

Били се спусна бързо към вратата, отвори я и Бридж се озова на свобода.

— Бързо! — извика Били. — Тичай след мен!

И те хукнаха към южната част на града. Сега главното бе бързината.

Те стигнаха до конете, незабелязани и след минута летяха на запад, за да заобиколят града и излязат на северния път.

От изток се чуваше пушечна стрелба. Пезита отстъпваше, отвличайки защитниците на Куивака, съгласно плана на Байрн.

— Откраднахме те като бонбонче от дете — засмя се Били, когато огньовете на Куивака засвяткаха на юг от тях, а пред тях лежеше вече свободният път, който водеше към мястото за среща с Пезита.

— Да — съгласи се Бридж. — Но бих искал да знам, как научи за моето залавяне?

— От Пенелопа! — каза, смеейки се Били.

— Пенелопа? — запита Бридж. — Не те разбирам, Били.

— Много просто — отговори Били. — Девойката изпрати да ми кажат къде си. „Прекрасната синьорита от Ел Оробо Ранчо“, така я нарече Хосе. Сега разбра ли?

Бридж извика учуден.

— Милата! — каза той. — Тя е направила това за мен?

— Съвсем вярно — отговори Били. — И обзалагам се, че тя сега те чака с рози в косата и целувки на уста.

Били щастливо се засмя. Той бе така радостен, че спаси Бридж! Съзнаваше, че неговият приятел е влюбен и че тя му отговаря с взаимност. Само така Били си обясняваше защо девойката постъпва така и това още повече увеличаваше радостта му.

— Тя мексиканка ли е? — запита той.

— О, не — отговори Бридж възторжено. — Тя е чудесно момиче от Ню Йорк, но Били, тя не е за мен! Онова, което тя направи за мен, е сторила просто от великодушие. Тя не може да ме обича, Били. Нейният баща е твърде богат. Ако тя поиска да се омъжи, би могла да си избере най-добрия мъж в цялата страна. Ти не можеш да допуснеш, че тя изведнъж ще избере един скитник, нали?

— Е, това не е така — призна Били. — Аз също познавах някога такава чудесна девойка и тя би избрала хулигана, ако той бе допуснал това. Ти обичаш ли я?

— Страхувам се, че я обичам, Били — призна Бридж. — Но каква полза? Да забравим това. Този ли е конят, който ти дадох през нощта, когато ограбихте банката?

— Да — каза Били, — същият. Много послушен кон. Защо?

— Това бе нейният кон — каза мрачно Бридж.

— И тя иска да си го получи обратно?

— Тя не е споменала за това нищо, но аз на драго сърце бих й го върнал — отговори Бридж.

— Ти сам ще й го върнеш — отговори Били.

— Аз не мога да се върна там — каза Бридж. — Трябваше да избягам от чифлика, заради управителя Грейсън. Той искаше да ме арестува и да ме изпрати при Вила.

— Защо? — попита Били.

— Той не ме обичаше и искаше да се отърве от мен.

— Добре, тогава аз сам ще върна коня и ще кажа на Пенелопа какъв честен мъж си ти.

— Не, не, ти не бива да отиваш там — извика Бридж. — Там те познават. Преди три дни, когато си имал престрелка с каубоите заради биковете, те са те познали. Навярно ще те заловят, Били!

На пътя се показаха конниците на Пезита, които бавно отиваха към лагера. Техните преследвачи се бяха отказали да ги преследват и се върнаха в града, опасявайки се, че може да бъдат подмамени на място, където са разположени по-големи неприятелски сили.

Беше почти светло, когато Бридж и Били, уморени от безсънната нощ и дългото пътуване, легнаха в палатката на Били.

— Е, така — прошепна Били, заспивайки, — приятелят Бридж, все пак намери своята Пенелопа!