Едгар Бъроуз
Момичето със зелените очи (2)

Присъдата

Изминаха седмици и Били Байрн не намираше доверие в никого. Не вярваха, че иска да заживее честен живот, че не е замесен в убийството на Шнейдер и той започна да се съмнява в разумността на своята постъпка.

Отново започна да мисли както преди лошо за полицията и за лицемерието на закона в демократична Америка. При това неговият другар в затвора му разкри задкулисната страна на работата: оказа се, че вестниците страшно нападали полицията, че не е успяла да открие убиеца на Шнейдер. Като резултат на това желанието на полицията било да хване първия заловен като автор на това престъпление. Кого — за нея това не било важно — само да не е някой неин подчинен.

— Може би ти не си направил това — завърши разказа си другаря му, — но бъди уверен, че те ще те осъдят на смърт. Ех, колко не те обичат те, Байрн! На времето ти здраво ги солеше! Не бих искал да съм на твое място!

Били повдигна рамене. Неговата пряма натура не можеше да се примири с така несправедливата подлост. Къде останаха неговите мечти за справедливост? Те отново се превърнаха в ненавист към проклетия строй на „свободната“ страна. Били се стресна и за да не мисли за цялата тази мръсотия, извика в паметта си образа на прекрасното момиче със зеленикавите очи, което така промени цялото му същество.

И споменът за него придаде на Били някаква увереност, че в края на краищата правдата ще възтържествува.

Денят на съда наближаваше. Следствието показа, че Били винаги е бил неприятен субект. Полицията намери куп свидетели, които, без да се колебаят, дадоха показанията си под клетва. На Били се струваше, че и най-глупавият съдия би могъл да види, че всички дадени показания са глупави измислици и че единодушието на свидетелите е повече от подозрително.

Били нямаше никакви свидетели.

Изходът беше ясен. Дори Били бе длъжен да признае това и когато прокурорът се дереше от добродетелно негодувание против закоравелия престъпник и искаше смъртно наказание, Били почувства около шията си примката на въжето.

В очакване на присъдата, Били стоеше в килията си, мъчейки се да чете вестника, който доброжелателния пазач му бе дал. Но очите му не виждаха буквите. Той виждаше бурна река, протичаща през диви места и на завоя малко островче. На него той виждаше един мъж и едно момиче. Момичето учеше мъжа на езика на културните хора и начина на техния живот. То го учеше на понятията за чест и казваше, че е по-добре да се загуби всичко, но не и честта… Били разбра, че именно тези уроци го караха да изпълни разумния си план за „примирие с обществото“, който сега завършваше със смъртна присъда. Рязък смях се изплъзна от гърдите му, но той веднага се овладя.

В края на краищата той направи всичко заради нея. Сърди ли й се за това? Не! Той е невинен. Могат да го убият, но не могат да го направят престъпник. Очите му разсеяно гледаха вестника. Внезапно той бе привлечен от думата „Хардинг“.

„Сватбата на госпожица Барбара, дъщеря на милиардера Антон Хардинг, с Уйлям Мелори ще се извърши на 25 юли тази година.“

Били Байрн трепна и впи очи в стаята.

Били не чете повече. Това беше достатъчно. Наистина, той сам я уговаряше да се омъжи за Мелори, но сега имаше чувството, че тя му е изменила.

— Да вървим, Байрн! — прекъсна мислите му пазачът. — Съдът ще чете присъдата.

Били вървеше като на сън. Сега всичко му бе безразлично. Той искаше да умре. Но насмешливата съдба се разпореди иначе. Били Байрн бе осъден на доживотен затвор в Джиолет.

Това бе по-лошо от смърт! При мисълта, че ще остане цял живот между мрачните стени на затвора, Били трепна. И това те наричат справедливост! Били се разсмя силно.

Един от заседателите се наведе към съседа си и прошепна:

— Закоравял престъпник! Обществото ще бъде в безопасност, когато отиде в затвора.

На следващия ден Били бе отведен с влака в Джиолет. Той беше спокоен, но в гърдите му кипеше ненавист. Само като си помисли каква идилия искаше да направи със завръщането си — и какво излезе! Няма що — сам падна в клопката. Да, ласкаво го посрещна родината!

* * *

В една великолепна къща на Риверсайд-Драйв в Ню Йорк, удобно излегната върху пухести възглавници лежеше една млада девойка и пиейки кафе, четеше сутрешния вестник.

На вътрешната страница едно заглавие привлече вниманието й: „Чикагският убиец — доживотен затвор“.

Напоследък Барбара Хардинг особено се интересуваше за Чикаго и затова тя бързо прочете следващите редове:

„Убиецът на немощния старец Шнейдер, съдържател на кръчма, най-сетне е заловен и привлечен под отговорност. Това е известният в западната част на града хулиган Били Байрн, укриващ се повече от една година от правосъдието. Той е осъден на доживотен затвор в Джиолет.“

Барбара се вцепени от ужас и изпусна вестника. След това със сподавено ридание тя се обърна към стената и зарови лице във възглавниците.