Едгар Бъроуз
Момичето със зелените очи (15)

Сполучливият рапорт

Били Байрн весело пътуваше обратно в лагера. От по-рано той предвкусваше удоволствието от предстоящата среща с Пезита и от полудивия живот, който го очакваше в лагера на бандитите.

Още от детинство Били обичаше приключенията. Чикаго му доставяше не малко възможности за задоволяване на този вкус. След това съдбата го бе захвърлила на дивия бряг на остров Йоко. Тук го чакаха друг вид приключения.

Уличният живот в Чикаго бе развил в Били само най-елементарните инстинкти и сега той не можеше да се върне отново към него. Между предишния Били и сегашният стоеше споменът за момичето със зеленикави очи и възхищението, което беше прочел някога в ласкавия й поглед.

И досега Байрн не можеше да повярва, че такава прекрасна девойка можеше да изпитва нежни чувства към него, когото тя някога сама бе нарекла хулиган и страхливец. Но не по-малко силно той помнеше светлия момент, когато разбра, че тя го обича. Оттогава Били се стараеше да живее така, че да не се окаже недостоен за вярата, която тя имаше в него.

Бързото му постъпване в бандата на разбойниците не извика в душата на Били никакви съмнения относно недостойността на тази постъпка.

Били не знаеше за политическите условия на Мексиканската република. Ако Пезита му бе казал, че е президент на Мексико, то Били би повярвал и в това.

За него Пезита беше истински революционен вожд, защитник на онеправданите.

Етиката на Пезита във водене на войната също не го смущаваше. Той някога бе слушал, че еди-кой си „хуманен“ американски генерал е казал — войната е ад — и искрено мислеше, че на война всичко е позволено.

Беше към обед, когато Били пристигна в лагера. Пезита с по-голямата част от войниците си бе отишъл някъде на север. В лагера бяха останали само неколцина войници. Всички те погледнаха Били с явно учудване, когато видяха, че се връща сам, но не го попитаха за нищо.

Остатъкът от деня Били прекара в изучаване на испански език, бъбрейки с бандитите.

При заник слънце Пезита се върна в лагера.

От възклицанията Били разбра, че Пезита е отишъл някъде, за да иска данък от един богат чифликчия. Но оказало се, че чифликчията бил предупреден по някакъв начин и повикал на помощ един голям отряд от редовната войска на генерал Вила, които се скрили около чифлика.

— Доволни сме, че се отървахте така леко! — каза един офицер.

Били се усмихна в себе си при мисълта, в какво приятно настроение на духа трябва да се намира сега Пезита и как той ще приеме новината, че осемте души войници са убити, а двамата му „гости“ се изплъзнали.

— Генерал Пезита моли синьор капитана да се яви при него на рапорт — каза дошлия при Били окъсан ординарец.

— С удоволствие! — отговори Били и се упъти към палатката.

По пътя той мушна ръката си в джоба и напипа познатия контур на пистолета.

Пезита крачеше напред-назад в палатката си. При приближаването на Били Пезита го погледна бързо, желаейки да прочете по лицето му какви чувства — гняв или подозрение — е извикало в новия офицер убиването на американския му приятел. Че Бридж е убит рано сутринта, Пезита не се съмняваше.

— Е — каза той, усмихвайки се, — вие благополучно отведохте синьор Бридж и Мигуел до мястото, нали?

— Аз не можах да ги съпроводя докрай, защото нямах хора за охрана. Но все пак аз минах заедно с тях опасното място.

— Как не сте имали хора? — извика Пезита. — Нали ви дадох войници?

— Ах, да!… Но всички бяха убити… Това е цяла история. Ние благополучно стигнахме до пресъхналото корито. Тук върху нас се нахвърлиха цял куп виластанци и започнаха да ни обстрелват. Като знаех, че сте ме изпратили специално, за да пазя Мигуел и Бридж, аз им казах да се скрият в храстите, а самият аз излязох с войниците си срещу шайката. Те обаче избиха целия ми конвой. Да, работата бе твърде опасна! Но аз успях да спася вашите гости. Жалко, че загубихме шестима, но ще се разплатя с тези виластанци. Само ме пратете срещу тях!

По време на своята реч Били мушна ръката си в джоба. Неизвестно е, дали Пезита забеляза този привидно нехаен жест. Цяла минута той стоя, гледайки Байрн втренчено. Лицето му не изразяваше нито скрита ярост, нито затаено желание за отмъщение. Изведнъж ясна усмивка повдигна гъстите му мустаци и откри здравите, бели зъби.

— Вие сте постъпили отлично, капитан Байрн! — каза той ласкаво. — Вие ми харесвате!

И му протегна ръката си.

След половин час Били бавно се връщаше към мястото, където нощуваше.

— Ето ти юначага! — казваше си той възторжено. — Не съм се излъгал в този Пезита!

А Пезита, като повика капитан Розалес, му каза:

— Аз бих го застрелял още тук, капитане, ако можех да мина без този човек! Но рядко може да се намери подобно мъжество и нахалство, както у него. Помислете само, Розалес, той убил осемте мои войници, оставил пленниците да избягат, а след това се явява, за да ми разкаже глупава басня, когато е можел толкова лесно да избяга при Вила! Та Вила веднага би го произвел офицер. Той е подушил вашия план и ни напердаши с нашите камъни. Да, не е зле свършено… Той може да ни бъде много полезен, Розалес. Но ние естествено трябва да си отваряме очите на четири. Съветвам ви още нещо, капитане. Особено следете неговата дясна ръка, когато я мушне в джоба си, в такава минута бъдете особено внимателен и не го нападайте.

Розалес не споделяше възгледа на своя началник и не беше склонен да вижда в Байрн ценна придобивка. Той мислеше, че Байрн е предател и като такъв е постоянна угроза за бандата. Но намръщеният Розалес не обичаше да изказва мислите си. Цялата тази история го вбесяваше. Мисълта, че Байрн го е надхитрил не му даваше покой. Освен това той завиждаше на леснината, с която Байрн бе завладял разположението на суровия Пезита. Но той бе уверен, че ще настъпи момент, когато ще може да се отърве от неприятния съперник.

— А утре — продължи Пезита, — аз ще го изпратя в Куивака. Вила има в тамошната банка значителна сума пари. Този чужденец ще успее по-лесно от нас да узнае има ли много войска в града и какви са намеренията й. Без тези пари ние сме просто загубени.