Едгар Бъроуз
Момичето със зелените очи (10)

Ел Пасо

Едва след един ден Фланаген съобрази, че е подведен от чифликчийката.

Той се досети за това от разказа на двамата скитници, а когато се върна в чифлика и отново чу противоречивите показания на чифликчията и жена му, съвсем се убеди, че е бил измамен.

Тогава той телеграфира в управлението на чикагската полиция и получи необходимото нареждане да преследва избягалия Били Байрн.

По такъв начин след няколко дни полицаят Фланаген се озова в Ел Пасо, привлечен тук от оскъдните сведения, събрани с голям труд по пътя.

Дори слизайки от влака, той не беше напълно уверен, че върви по вярна следа. Без да обръща внимание на това, той веднага подаде до своя началник телеграма, че е попаднал на прясна следа.

В действителност следата беше повече от „прясна“, отколкото си мислеше самия той. В същия момент Били и Бридж се намираха само през два квартала по-далеч от полицията и обмисляха какво да правят.

— Аз мисля — каза Били, — че трябва да прехвърля границата. В Съединените щати никога няма да бъда спокоен, а в Мексико, където има големи вълнения ще бъда по-сигурен.

— А, ти, приятелю — продължи той, — няма защо да се криеш. При теб всичко е наред. Аз не зная от какво бягаш, но съм сигурен, че нямаш нищо общо с полицията. Тази вечер ние за последен път ще вечеряме заедно, а след това аз ще тръгна на път — той помълча малко и добави: — Ще ми бъде мъчно да се разделя с теб, Бридж. Ти си най-доброто момче, което някога съм срещал.

Бридж сви цигара и каза:

— Твоите думи изобщо са преизпълнени с мъдрост, мой приятелю! Твърде малка е вероятността, че двама скитници като нас, без пари, биха могли да прекарат повече от седмица във въстаналото Мексико. Но… вече много години изминаха, откакто за последен път последвах гласа на мъдростта. Затова ще дойда с теб!

Били се усмихна. Той не можеше да скрие удоволствието си.

— Ти си пълнолетен — каза той, — затова решавай сам. Сега да закусим. Ние имаме още малко от двадесет и петте долара.

Те отидоха заедно в един малък ресторант, където, както помнеше Бридж, можеше да имат евтино голяма чаша бира, заедно с безплатна закуска.

В кръчмата бяха наредени малки масички. Като поискаха две чаши бира, Били и Бридж ги отнесоха в най-отдалечения ъгъл до задната врата.

Бридж седна, а Били отиде до бара и взе всичко, което не особено щедрия хазаин му даде.

— Бирата не струва! — каза Били.

— Тук тя винаги е скапана — съгласи се и Бридж.

Били вдигна чашата си и се усмихна:

— За здравето… — започна той и спря. Погледът му отправен над главата на неговия спътник, падна в този момент върху фигурата на един висок мъж, който в този момент влизаше в пивницата.

В същия момент очите на този човек се спряха върху Байрн. Двамата се познаха едновременно. Мъжът се втурна направо към тяхната маса.

Били скочи от стола, Бридж, който се досети, че се е случило нещо, също скочи и се огледа.

— Фланаген! — извика той.

Полицаят трескаво се опитваше да измъкне револвера си, който напук, се бе закачил в джоба му. Байрн също бръкна за своето оръжие, но Бридж на време го спря.

— Само не това, Били! — извика той. — Зад нас е вратата. Ето!

И той тласна Били към вратата, която бе зад тях.

Байрн все още държеше чашата си в ръка. Фланаген бе съвсем близо. Бридж отвори вратата и се стараеше да изтласка Били да мине, но последният се колебаеше.

Фланаген все още не бе успял да извади револвера си. Той ръмжеше от ярост и викаше на Били, че е арестуван.

Всички посетители наскачаха от местата си. След още един момент в ръката на Фланаген блесна револвер. Но тъкмо в този момент Били ловко запрати чашата си с бира, която с голяма сила се стовари в лицето на Фланаген, окървави бузата му и заля очите му с бира.

Плюейки и ругаейки бясно, Фланаген неволно се спря на място, а когато изтри очите си, Били Байрн бе вече изчезнал в съседната стая.

Стаята, в която Били и Бридж се озоваха, бе твърде малка. По средата се намираше голяма кръгла маса, около която стояха шестима играчи на покер.

Били се огледа като подгонен звяр, който търси изход, но видя, че освен вратата, през която влязоха, стаята имаше само едно малко прозорче със здрава решетка. Те бяха попаднали в истински капан.

При тяхното появяване, хората, които стояха до масата престанаха да играят. Някои от тях станаха от местата си. Били не им обърна внимание. Той цял се опря на вратата, защото нямаше ключ.

От другата страна Фланаген полагаше всички усилия, за да я отвори, но крепостта изглеждаше непревземаема. Били Байрн трескаво комбинираше различни планове за бягство, но нито един от тях не даваше и най-малката надежда за успех.

Играчите до масата се вълнуваха, искайки обяснения. Двама от тях се приближиха до Били с явното намерение да натупат неканения гост. Били се обърна към тях.

— Нещастни магарета! — закрещя той. — Нима не разбирате, че от другата страна има полицаи?

Веднага се вдигна неописуема тревога. Картите и парите изчезнаха. На масата се явиха стари вестници и мазни списания. В един миг стаята се превърна в мирна читалня.

Били се усмихна. Фланаген престана със своите опити да счупи вратата и увещаваше Били да се предаде доброволно. Байрн извади револвера си и със знак повика Бридж при себе си.

— Следвай ме — прошепна той, — но не мърдай от мястото си, докато не тръгна аз.

След това, като се обърна към вратата, той завика:

— Ей, тлъста свиня, не е твоя работа да заловиш Били Байрн.

Зад вратата се чу невероятна ругатня, а след това Фланаген натисна с все сила вратата.

Ако Били е искал с думите си да доведе Фланаген до побесняване, наистина сполучи напълно.

Тогава Били стреля в електрическата лампа, остатъци, от която полетяха на масата и отскочи настрана.

Вратата се отвори и Фланаген влетя в стаята, спъна се в поставения му крак и падна върху невинните читатели.

Били Байрн и Бридж почти едновременно се спуснаха към вратата, затвориха я и избягаха на улицата.