Томас Харди
Тес от рода Д’Ърбървил (32)

XXXII

Това настроение на покаяние я караше да отлага деня на сватбата. В началото на ноември датата още не беше определена, макар че Клер й задаваше въпроса в такива моменти, в които й беше най-трудно да устои. Сякаш на Тес й се искаше да бъде вечна годеница и всичко да си остане така, както си е.

Ливадите вече се променяха, но рано следобед, преди часа за доене, все още беше достатъчно топло, за да може човек да се поразходи из тях — а по това време на годината оставаше време за разходки. Гледайки през влажната трева по посока на слънцето, пред очите ти се разкриваше блестяща струя от паяжини като лунна пътека в морето. Мушици, които нямаха представа за своето мимолетно щастие, прекосяваха тази сияйна пътека, светваха, сякаш в себе си носеха огън, и след това се отклоняваха от нея и изгасваха. В такива моменти Клер отново и напомняше, че все още не са уточнили деня.

Понякога той й поставяше въпроса вечер, когато я придружаваше при някоя поръчка, измислена от мисис Крик само за да му създаде случай. Повечето пъти те отиваха заедно до една ферма високо на баира над долината, за да питат как са кравите. Това беше периодът в годината, през който в животинския свят стават големи изменения, и стелните крави биваха отвеждани тук. Всеки ден в този „родилен дом“ изпращаха по няколко животни. Тук те се хранеха със слама, докато се отелят, а после, щом телето прохождаше, откарваха обратно в чифлика и майката, и чедото. Естествено, докато дойдеше време да продадат телетата, дояческата работа беше малко, но веднага след това доячките отново щяха да започнат работа както обикновено.

Една вечер, връщайки се от такава разходка, те стигнаха до висока песъчлива скала, надвиснала над равнината, спряха и се ослушаха. Сега вече потоците бяха пълноводни, водата се процеждаше през язовете и шумолеше под водоскоците и най-малките вадички преливаха, отникъде не можеше да се мине напряко и пешеходците бяха принудени да вървят по постоянните пътища. От цялата невидима долина в краката на Тес и Ейнджъл се носеха гласове. Струваше им се, че долу под тях се простира голям град и че ромонът — това са възгласите на неговите тълпи.

— Сякаш са десетки хиляди! — каза Тес. — Струпали са се на събрания по площадите, спорят, проповядват, карат се, ридаят, стенат, молят се и проклинат.

Клер я слушаше разсеяно.

— Мила, Крик каза ли ти днес, че през зимните месеци няма да му трябват много работници?

— Не.

— Кравите бързо пресъхват.

— Да, вчера изпратихме още шест-седем горе, във фермата, а онзи ден — три, така че там вече има близо двадесет. А! Значи, фермерът не иска да му помагам при отелването? Значи, от мен тук повече нямат нужда? А аз така се стараех…

— Крик не каза точно, че вече няма да му трябваш, но тъй като знае нашите отношения, ми спомена по възможния най-приятелски и вежлив начин, че предполагал, че като си тръгна за Коледа, ще те взема със себе си. А когато го запитах какво ще прави без теб, той просто ми каза, че всъщност по това време на годината можел да се справя с работата и със съвсем малко помощнички-жени. Страх ме е, че като грешник, аз дори се почувствувах щастлив, че по този начин те кара да побързаш.

— Мен ми се струва, че не трябваше да се радваш, Ейнджъл, защото винаги е тъжно да не те искат, макар същевременно това да е добре дошло.

— Значи, признаваш, че е добре дошло! — Той докосна с пръст бузата й. — Точно така!

— Какво?

— Май се изчерви, загдето те хванах! Но защо пък трябва да се шегуваме! Не трябва да се шегуваме, животът и без това е сериозен!

— Да, сериозен е. Може би съм разбрала това преди теб.

Започваше да й става ясно. Да се подчини на снощното си решение и в края на краищата да откаже да се омъжи за него — това значеше да отиде на чуждо място, и то не в кравеферма — защото наближаваше време кравите да се отелят и доячки не търсеха, това значеше да отиде в някоя зърнопроизводителна ферма, където не ще има такова божествено създание като Ейнджъл Клер. Тя не можеше да си представи това, а още по-малко й се искаше да се върне в къщи.

— Така че съвсем сериозно, скъпа Тес — продължи той, — тъй като по всяка вероятност и без това ще трябва да напуснеш по Коледа, във всяко отношение ще бъде желателно и удобно аз да те отведа със себе си като свое притежание. Освен това, ако не беше най-неразсъдливото момиче на света, щеше вече да разбереш, че не можем цял живот да караме така.

— Жалко, че не можем. Как бих искала винаги да е лято или есен и ти винаги да ме ухажваш и винаги да имаш за мен такова добро мнение, както през изтеклото лято!

— Обещавам, че ще е така.

— О, вярвам ти! — извика тя, внезапно обхваната от силно доверие към него. — Ейнджъл, ще определя датата, когато ще стана твоя завинаги.

И така те най-сетне се уговориха по време на тази разходка в тъмнината, сред безбройните гласове на поточетата отляво и отдясно.

Когато стигнаха до чифлика, веднага съобщиха новината на мистър и мисис Крик, като ги помолиха да я пазят в тайна, защото и двамата желаели да отпразнуват сватбата колкото може по-скромно. Макар че чифликчията наистина беше имал намерение да я освободи от работа, и то скоро, сега той започна да проявява голяма загриженост, че ще я загуби. А кой ще обира каймака? Кой ще украсява питите масло за госпожите в Ейнджълбъри и Недборн? Мисис Крик поздрави Тес за това, че най-сетне е сложила край на колебанията си, и заяви, че още щом я видяла, отгатнала, че ще я вземе не кой да е. Тес изглеждала така величествена, когато в деня на пристигането си преминала през двора на фермата, че тя можела да се закълне, че е от добро семейство. Всъщност тогава мисис Крик наистина си беше помислила, че Тес е изящна и хубава, но що се отнася до величествената й походка — това вероятно беше плод на въображението на мисис Крик, и то след като беше получила допълнителни сведения.

Сега Тес се носеше на крилата на времето и чувствуваше, че няма никаква воля. Думата беше дадена, датата — записана. Макар и природно интелигентна, тя започна да се поддава на фаталистичните убеждения, така свойствени на селяните и изобщо на онези, които повече общуват с природата, отколкото с ближния си. Тя изпадна в пасивната покорност, характерна за това душевно състояние, и изпълняваше всичко, което предлагаше любимият й.

Но тя отново писа до майка си, уж за да й съобщи датата на сватбата, а всъщност пак да я помоли за съвет. Щеше да се омъжи за джентълмен, а майка й може би не беше взела този факт достатъчно пред вид. Възможно е един по-грубоват човек с леко сърце да приеме обясненията й след брака, но един джентълмен може би ще изпитва други чувства. Мисис Дърбифийлд не отговори.

Макар че Ейнджъл Клер убедително доказваше пред себе си и пред Тес практическата нужда да се оженят незабавно, в действителност, както стана ясно по-късно, стъпката беше малко прибързана. Той наистина я обичаше много, макар че това по-скоро бе духовна и платоническа любов, отколкото всеобятна страст, каквато тя изпитваше към него. Докато свикваше с мисълта, че е обречен на интелектуален живот сред природата, той ни най-малко не очакваше, че тук ще срещне такива очарования, каквито намери у това идилично същество. Той и друг път бе водил разговор за природната непринуденост, но преди да дойде тук, не знаеше как силно тя овладява човека. И освен това той никак не виждаше ясно бъдещия си път и може би щяха да минат година-две, преди да се устрои както трябва. Причината за бързото му решение се криеше в известно безгрижие относно кариерата му в резултат на чувството, че предразсъдъците на семейството му са го принудили да се откаже от истинското си призвание.

— Не смяташ ли, че ще бъде по-добре да почакаме, докато се уредиш в твоята ферма в Средна Англия? — веднаж плахо го запита тя. (По това време той мечтаеше за ферма в Средна Англия.)

— Право да ти кажа, Тес, не искам да те оставям сама, далеч от моята защита и любов.

Доводът беше убедителен. Влиянието му над нея беше така силно, че тя беше възприела неговия маниер и обичаи, неговия начин на изразяване и неговите думи, беше се научила да харесва това, което той харесваше, и да мрази това, което той мразеше. Да я остави отново във фермата, би значело тя да се върне към старите си привички и между тях пак да се появят разлики. Имаше и една друга причина, поради която Ейнджъл искаше тя да бъде при него. Родителите му бяха проявили естественото желание да я видят поне веднъж, преди да я отведе в някакво далечно заселище — в Англия или в колониите. И тъй като Клер беше решил да не променя намеренията си, каквото и да е тяхното мнение, той прецени, че един-два месеца съвместен живот отделно от тях — докато намери подходящ случай — ще бъдат от полза за подготовката й за това сериозно за нея изпитание — представянето й на майка му.

Освен това той искаше да се позапознае и с работата на една мелница, като се надяваше един ден сред житните си полета да построи и мелница. Собственикът на една голяма стара воденица в Уелбридж — едно време мелница на някакво абатство — му беше предложил да го запознае със своята дългогодишната практика и Ейнджъл да поработи малко сам, когато и да дойде. Клер отиде за един ден до мелницата — тя беше само на няколко мили — и се върна в „Талботейз“ вечерта. Тес разбра, че е решил да прекара кратко време в мелницата в Уелбридж. Какво го беше накарало да вземе такова решение? Не толкова възможността да проучи отблизо мелничарството, колкото случайното обстоятелство, че там можеха да отседнат в самия фермерски дом, който преди западането си е бил имение на един клон на рода д’Ърбървил. Клер винаги разрешаваше практическите въпроси по този начин — в резултат на мигновено хрумване, което нямаше нищо общо с тях.

Решиха да отидат там веднага след сватбата и да постоят две седмици, вместо да скитат из градове и ханове.

— След това ще отидем от другата страна на Лондон да разгледаме някои ферми, за които съм чувал — каза той, — а през март или април ще посетим баща ми и майка ми.

Подобни текущи въпроси възникваха и отминаваха и денят, невероятният ден, в който тя щеше да стане негова, бързо и неумолимо приближаваше. Датата беше 31 декември, в навечерието на Нова година. „Негова жена! — си каза тя. — Нима това е възможно! Ние двамата заедно и нищо да не ни разделя, да споделяме всичко… А защо не? И все пак защо?“

Една неделя сутрин Из Хюет се върна в къщи и повика Тес настрана.

— Днес не ви съобщиха в черквата.

— Какво?

— Днеска трябваше да ви съобщят имената за пръв път — отвърна тя и спокойно погледна Тес. — Нали ще се жените преди Нова година, миличка?

Приятелката й бързо кимна.

— Трябва да ви съобщят три пъти. А до Нова година остават само две недели.

Тес почувствува, че пребледнява. Из беше права: разбира се, че трябва да са три. Може би той е забравил! Ако е така, трябва да отложат сватбата с една седмица, а това предвещава нещастие. Как да напомни на любимия си? Тя, която преди толкова се дърпаше, внезапно бе обхваната от нетърпение и страх да не загуби скъпоценния си възлюбен.

Но тревогата й скоро се разсея. Из Хюет спомена за пропуска на мисис Крик и мисис Крик, като най-старша, се нагърби със задачата да говори с Ейнджъл по този въпрос.

— Забравихте ли ги, мистър Клер? Забравихте ли за съобщенията?

— Не, не съм — каза Клер.

Останал насаме с Тес, той побърза да я успокои:

— Не им позволявай да те дразнят с тия съобщения. За нас ще бъде по-спокойно с разрешително, затова, без да се съветвам с тебе, реших да вземем разрешително. Така че ако отидеш в неделя сутрин на черква, дори и да искаш, няма да чуеш името си.

— Аз и не исках да го чуя, скъпи — гордо каза тя.

Но като узна, че всичко е наред, Тес почувствува огромно облекчение. Защото тя се страхуваше да не би, като чуе съобщението, някой да се обяви против брака поради нейното минало. Как я благоприятствуваше съдбата!

„Не съм съвсем спокойна — помисли си Тес. — За цялото това щастие после може би ще трябва жестоко да плащам. Бог често прави това. Да бяха ни съобщили в черква както всички!“

Но всичко мина гладко. Тес се питаше дали той ще иска тя да се венчае в сегашната си най-хубава бяла рокля, или ще трябва да си купува нова. Въпросът се разреши благодарение на неговата предвидливост: един ден пристигнаха няколко големи пакета, адресирани до нея. В тях тя намери цял комплект облекло — от шапчицата до обувките и един прекрасен дневен костюм, който най-добре щеше да подхожда на скромната церемония, за която се готвеха. Ейнджъл влезе в къщата скоро след пристигането на пакетите и я чу да ги разопакова в стаята си.

Само след минутка тя слезе долу със зачервено лице и с просълзени очи.

— Как се грижиш за мен! — прошепна тя, притискайки бузата си о рамото му. — Дори и ръкавици и кърпичка! Скъпи мой, колко си добър и нежен!

— Нищо особено не съм направил, Тес. Само малка поръчка до една модистка в Лондон — и толкова!

И за да престане да го превъзнася, той й каза да отиде горе и да пробва дали й става премяната. Ако не, да повика селската шивачка да направи някои поправки.

Тя се върна горе и облече роклята. Останала сама, застана за момент пред огледалото, любувайки се на коприната, и изведнаж си спомни баладата за тайнствената булчина рокля:

… не ще му стане тя жена,

щом вече е сгрешила…

Когато беше малка, мисис Дърбифийлд й пееше тази песен, пееше я весело и закачливо и натискаше с крак люлката в такт с песента. Ами ако тази рокля я издаде, като си смени цвета, така както оная булчина рокля от песента беше издала кралица Геневра? Откакто беше дошла във фермата, Тес за пръв път си спомняше текста.