Томас Харди
Тес от рода Д’Ърбървил (27)

XXVII

След като в знойното пладне язди през хълмове и долини в продължение на двайсетина мили, следобеда той стигна до усамотено хълмче на една-две мили на запад от „Талботейз“, оттук той отново хвърли поглед към зеленото корито на сочната и влажна долина Вар или Фрум. Веднага щом започна да се спуска надолу към тлъстата наносна почва, въздухът стана по-тежък. Упоителният аромат на летните плодове, на омарата, сеното и цветята образуваше тук широк облак от миризми, който в този час на деня сякаш приспиваше животните — дори пчелите и пеперудите. Клер вече така бе свикнал с обстановката, че когато отдалеч видя кравите, изпъстрили ливадите, позна всяка от тях. Той изпита дълбоко задоволство, че умее да наблюдава живота тук отвътре — нещо, на което не би бил способен в студентските си дни. И макар че много обичаше родителите си, след дните, прекарани в къщи, имаше чувството, че захвърля шини и превръзки, тук даже нямаше и единствената пречка, характерна за английските села — в „Талботейз“ не живееше собственикът на земята.

По двора нямаше жив човек. Всички обитатели бяха потънали в обичайния кратък следобеден сън, който през лятото се налагаше поради прекалено ранното ставане сутрин. При портата, на избелен и забит в земята дъбов клон, като шапки на закачалка висяха ведрата с дървени обръчи, прогизнали и избелели от безкрайно търкане, готови и изсушени за вечерното доене. Ейнджъл влезе и мина през смълчания коридор към задния двор, където спря и се ослуша. Откъм сайванта, гдето почиваха няколко от доячите, се носеше продължително хъркане, в далечината се чуваше грухтенето и квиченето на задушаващите се от горещината прасета. Широколистното зеле и ревенът също спяха, а големите им листа се бяха отпуснали на слънцето като полузатворени чадъри.

Той разседла и нахрани коня си. Когато влезе отново в къщата, часът удари три. Беше време за следобедното обиране на каймака и с удара на часовника Клер чу скърцане на дъски над главата си, после стъпки, които слизаха по стълбата. След миг Тес се появи пред него.

Тя не го беше чула да влиза и не го забеляза веднага. Тя се прозина и той видя разтворената й уста, червена като на змия. Тес протегна една от ръцете си така високо над увития си сноп коса, че той видя нежната белота над загара. Лицето й беше почервеняло от съня, а клепките й тежко висяха над зениците. От цялото й същество лъхаше приятна топлина и женственост. Това е моментът, в който душата на жената повече от всякога се превръща в плът, когато и най-одухотворената красота намира външен израз чрез пола.

Внезапно мрежата на дрямката се разкъса, очите й се оживиха, цялото й лице изведнаж се събуди, в погледа й се смесиха изненада, радост и смущение и тя извика:

— О, мистър Клер! Как ме изплашихте!… Аз…

В първата минута не бе имала време да помисли за промяната в техните отношения, предизвикана от неговото признание, но когато срещна нежния поглед на Клер, който се приближи до стълбата, тя мигновено се опомни.

— Мила, миличка Теси! — прошепна той, обвивайки кръста й с ръка и прилепвайки лице до зачервената й буза. — За бога, не ме наричайте повече „мистър“! Върнах се така скоро само заради вас.

Вместо отговор чувствителното й сърце заби по-бързо до неговото. Те продължиха да стоят на червения тухлен под до входа. Докато той я притискаше здраво до гърдите си, слънцето, което проникваше косо през прозореца зад гърба му, обливаше с лъчи наведената й глава, синкавите вени по слепоочието й, разголената й ръка и шията й и пронизваше косата й. Тъй като беше спала с дрехите си, тя сега беше топла като котка, лежала на припек. Отначало не се решаваше да го погледне в лицето, но очите й скоро се вдигнаха и той втренчи поглед в дълбоките зеници с вечно променлив цвят, от които като лъчи се проточваха сини, червени, сиви и виолетови нишки, а тя го гледаше, както Ева би могла да гледа Адам след първата нощ.

— Трябва да ида да обера каймака — умолително прошепна тя, — а днес ще ми помага само старата Деб. Мисис и мистър Крик са на пазар. Рети не е добре, а другите отидоха някъде и няма да се върнат преди времето за доене.

Когато влязоха в мандрата, на стълбите се показа Дебора Файандър.

— Върнах се, Дебора — й каза мистър Клер, — и мога да помогна на Тес. Освен това сигурно си много уморена, та няма нужда да слизаш, докато не стане време за доене.

Възможно е каймакът на млякото в „Талботейз“ да не е бил обран много внимателно този следобед. Тес се чувствуваше като насън: познатите й предмети имаха и светлина, и сенки, и място, но не и строги очертания. Всеки път, когато поставяше дупчестата лъжица под помпата, за да я охлади, ръката й трепереше. Тя така силно чувствуваше пламъка на страстта на Клер, че сякаш потръпваше под него като растение под палещите лъчи на слънцето.

Той отново я притисна до себе си, а когато тя прокара пръст по ръба на съда, за да отдели каймака, той облиза пръста й. В такъв момент непринудените маниери на фермата „Талботейз“ бяха добре дошли.

— По-добре да ви го кажа сега, вместо да отлагам, скъпа — ласкаво започна той. — Бих искал да ви запитам нещо, за което непрестанно си мисля от оня ден в ливадата, миналата седмица. Скоро ще трябва да се оженя и като фермер моята жена ще трябва добре да знае как се ръководи ферма. Искате ли да бъдете тази жена, Теси?

Той нарочно направи предложението си в такава форма, за да не си помисли тя, че се е поддал на някакво чувство, което разумът му не би одобрил.

Тес пребледня. Тя се бе преклонила пред неминуемите последствия от тяхната близост, пред неизбежността да го обича, но никак не бе очаквала това внезапно предложение, което Клер всъщност й бе направил по-рано, отколкото самият той възнамеряваше. С болка и горчивина като пред смърт тя изрече отговора, който се бе заклела да даде като честна жена.

— О, мистър Клер… не мога да бъда ваша жена… не мога!

Звукът на собствения й глас, произнасящ решението й, сякаш разби сърцето й и в скръбта си тя наведе глава.

— Но, Тес! — изумен от отговора й извика той и още по-жадно я притисна до себе си. — Нима ми казвате не! Нима не ме обичате?

— О, да, да! И бих предпочела да бъда ваша, отколкото на когото и да е другиго в света — отвърна нежният и честен глас на нещастното момиче. — Но аз наистина не мога да се омъжа за вас.

— Тес — каза той, отдръпвайки се, — да не сте се обрекли на някой друг?

— Не, не!

— Тогава защо ми отказвате?

— Не искам да се омъжа за вас! Никога не съм мислила за това! Не мога! Искам само да ви обичам!

— Но защо?

Принудена да излъже, тя промърмори:

— Баща ви е свещеник и майка ви няма да се съгласи да вземете жена като мен. Тя ще настоява да се ожените за лейди.

— Глупости — аз говорих и с двамата. Това бе една от причините, поради които си ходих в къщи.

— Чувствувам, че не мога — никога, никога! — повтори тя.

— Може би много внезапно ви поисках, сладка моя?

— Да — не го очаквах.

— Моля ви да ми простите, Теси, ще ви дам време да си помислите — каза той. — Наистина не трябваше да ви говоря веднага след завръщането си. Известно време няма да споменавам за това.

Тя пак взе лъскавата лъжица, постави я под помпата и отново започна работа. Но колкото и да се стараеше да удари точно под повърхността на млякото с необходимата сръчност, лъжицата ту се врязваше в млякото, ту процепваше въздуха. Тес не виждаше почти нищо, тъй като очите й бяха замъглени от сълзи — но на този най-добър свой приятел и защитник тя никога не би могла да обясни причината за тъгата си.

— Нищо не излиза — не мога! — каза тя, обръщайки му гръб.

За да не я вълнува повече и за да не й пречи, внимателният Клер започна по-общ разговор.

— Вие имате погрешна представа за родителите ми. Те са най-простодушните хора на света, без каквото и да е славолюбие. И двамата са от малцината последователи на евангелистката школа. А вие евангелистка ли сте, Теси?

— Не зная.

— Доста редовно ходите на черква, а казват, че нашият пастор тук не бил съвсем от Високата църква.

Мнението на Тес за енорийския свещеник, чиито проповеди слушаше всяка седмица, бе доста по-смътно от мнението на Клер, който никога не го беше слушал.

— Жалко, че не мога по-добре да се съсредоточавам върху това, което чувам там. — Тя употреби тази обща фраза, за да бъде по-сигурна. — Често съжалявам за това.

Тя говореше така искрено, че дълбоко в сърцето си Ейнджъл беше сигурен, че на религиозна почва баща му не може да има възражения срещу нея, макар че тя сама не знаеше какви са й принципите — на Високата, Ниската или Широката църква. За себе си той беше убеден, че вероятно е придобила обърканите си възгледи още в детството си и че макар фразеологията им да бе заета от религиозните брошури, по същество те бяха пантеистични. Объркани или не — той ни най-малко не искаше да я тревожи по този въпрос:

Недей смущава своята сестра,

когато с детска вяра тя се моли,

и не обърквай с намеци неволни

живот, намерил вече радостта.

Понякога беше смятал, че този съвет е по-скоро звучен, отколкото достоен за уважение, но сега с радост си го спомни.

Ейнджъл взе да й разказва подробности за посещението си у дома, за живота на баща си, за това как ревностно се придържа той към принципите си. Лицето й се проясни и работата й тръгна добре. Тя привърши един след друг казаните, а Ейнджъл вървеше след нея и пускаше млякото да тече.

— Стори ми се, че изглеждахте малко тъжен, когато влязохте — позволи си да отбележи тя в желанието си да му попречи да говори за нея.

— Да… Наистина… Татко ми разказва надълго и широко своите неприятности и затруднения, а това винаги ме разстройва. Той е така ревностен в делата си, че много често хора, които не мислят като него, го обиждат и нападат, а на мен не ми е никак приятно да знам, че един човек на неговата възраст се подлага на такива унижения, още повече, че предаността едва ли носи някакво добро, щом се стига до такива неща. Разправи ми за една много неприятна неотдавнашна случка с него. Някакво мисионерско дружество го изпратило да проповядва в околностите на Трантридж, на около 40 мили оттук, и той счел за свой дълг да спори с някакъв циничен млад развратник, когото срещнал там — син на земевладелец от оня край — и чиято майка била сляпа. Баща ми се обърнал към този джентълмен съвсем прямо и станал голям скандал. Разбира се, от страна на татко е било много глупаво да поучава този непознат човек, когато е било така очевидно, че няма никаква полза. Но каквото баща ми смята за свой дълг, това и прави — когато трябва и когато не трябва. Това, разбира се, му спечелва много неприятели, и то не само между онези, които са съвсем покварени, но и сред лекомислените хора, които не обичат да им се бъркат. Казва, че се гордеел със случилото се и че от него можело непряко да произлезе и добро. Но ще ми се сега, когато е толкова стар, да се щади малко повечко и да остави такива свини да си се въргалят в тинята.

Лицето на Тес беше станало сурово и измъчено, а сочните й устни се присвиха в тъга; но вълнението й беше преминало. Клер мислеше за баща си и не я наблюдаваше внимателно. Така те продължаваха да вървят покрай бялата редица правоъгълни съдове, докато изпразниха всичките; после останалите доячки се върнаха и взеха ведрата си, а Деб дойде да изпари съдовете за новото мляко. Когато Тес се приготви да излезе навън при кравите, той я запита нежно:

— Какво ще ми отговорите, Теси?

— Не! Не! — отвърна тя, обзета от безнадеждност, при думите му за Алек д’Ърбървил тя отново си бе спомнила своето неспокойно минало. — Това не може да стане!

И изтича към ливадата и се смеси с останалите доячки, сякаш се надяваше чистият въздух да прогони стеснението и тъгата й. Момичетата се отправиха към далечната ливада, където пасяха кравите. Те се движеха със смелата грация на диви животни — със свободната безгрижна походка на жени, привикнали с живота на открито — и се отпускаха във въздуха, както плувец се отпуска сред вълните. Наблюдавайки Тес, Клер си помисли, че за него е съвсем естествено да си избере другарка, израсла не в лоното на изкуството, а сред безгрижната природа.