Луи Арагон
Балада за този, който пя при изтезанията

И ако можех да повторя,

по този път бих минал аз…

Изпод оковите говори

за бъдещето звучен глас.

 

В килията на патриота

двамина тази нощ дошли

и рекли: „Отстъпи! Живота

за теб е още скъп, нали?

 

Ти можеш, можеш да живееш,

ти можеш да си като нас —

достатъчно е да посмееш

да измениш на своя глас.“

 

И ако можех, аз отново

преминал бих по този път…

Оттам — от мрачните окови,

за бъдни дни мълви гласът.

 

Едничка дума и вратата

ще се отвори. Дума дай

и ще ти върнат свободата…

Сезам! На всички мъки край!

 

От мъничка лъжа зависи

да се запазиш от смъртта.

Та помисли си, помисли си

за свежестта на заранта!

 

И ако можех да повторя

преминал бих по този път…

Шепти на бъдещите хора

изпод оковите гласът.

 

Аз казах всичко. (Не забравяй

за крал Анри — ще издържиш!

Империя за кон се дава

и литургия — за Париж.)

 

Напразно всичко е! Излизат.

Кръвта му блика, без да спре,

смъртта е вече много близо

и той невинен ще умре!

 

По този път дали отново

преминал би до края чак?

Гласът от мрачните окови

мълви: „Ще мина утре пак.

 

След мене Франция остава,

остава мойто твърдо «не!»

и ако аз умра, тогава

ще знаят за какво поне!“

 

Навън затворника отвеждат.

Говорят немски. Стъпват в строй.

„Предай се!“ — някой му превежда;

отвръща им спокойно той:

 

„И ако можех, аз отново

преминал бих по този път,

под изстрели и със окови —

за бъдещето те звънтят!“

 

И той запява славни думи:

„Тиранът вдига знаме в кръв…“,

догдето залпът със куршуми

прекъсва в миг рефрена пръв.

 

Но друга френска песен бърже

на устните му затрептя

и „Марсилезата“ довърши

за всички хора по света!