Андре Брьотон
Последно събиране на пощата

Писмото чакано от мен пътува инкогнито в плик

обвит от пощенската марка а отвъд

е подпечатал тая марка зодиакът

и твърде трудно ще се разчете адреса ми във нейното назъбване

Когато го получа слънцето ще е студено

отломки от крушение ще има на площада Бланш

между които ще се отличава смелостта ми

подобна на скрипец от катерички

Ще го разтворя в миг замахвайки с весло

и ще започна да чета

Това наистина ще предизвика струпване на хора

но няма да престана

и никога нечуваните думи ще отплуват

ще бъдат от пламтяща слама и ще светят в азбестова клетка

върху дървото с гатанките окачена

Писмото чакано от мен ще има цвят на платноход помръкнал

но вестите които ще ми донесе са с форми на поток

Отново ще намеря в тия форми всичкото което съм загубил

ония светлини обвили нереалните неща

животните чиито превъплъщения ми сочат смисъл

и камъните дето мислех че са хвърлени за да се заблудя самия аз

Със колко мънички размери е писмото чакано от мен

дано не се загуби сред зрънцата от отрова