Андре Брьотон
Бдителност

В Париж разклащайки се кулата Сен Жак

приличаща на слънчоглед

понякога си удря челото във Сена и недоловимо сянката й плъзва сред влекачите

Във тоя миг тъй както спя на пръсти

отивам в стаята където аз лежа

и я подпалвам

за да не оцелее нищо от онуй съгласие което ми изтръгнаха

тогава мебелите се заместват от животни в същата

големина които ме поглеждат братски

във лъвски гриви се изпепеляват столовете

във белите кореми на акули глъхне сетната въздишка на чаршафите

В часа на любовта и сините клепачи

съзирам как и аз горя съзирам туй тържествено

скривалище на нищо което беше тялото ми

претърсвано внимателно от човките на огнените ибиси

Когато свършва всичко вмъквам се невидим във ковчега

без да следя за минувачите в живота със провлечените

и отекващи съвсем далече стъпки

Аз виждам всеки ръб на слънцето

през глога на дъжда

и чувам как човешкото бельо се къса като лист грамаден

под лъскавия нокът на отсъствието и присъствието в сговор

Повяхват всички занаяти и от тях остава само парфюмирана дантела

черупка от дантела със безупречната форма на гръдта

Докосвам само същината на нещата нишката държа