Анри Барбюс
Гневът

Пред теб сияе твойто право,

в гръдта ти вик е спотаен,

със гняв и с вяра ден след ден

напред по пътя стъпваш здраво.

 

Изкуственият мир в света

изчезва — скрива го забрава,

омразата ти запламтява

и към небето литва тя.

 

И цял разтърсва се всемира

от стъпките ти разлюлян;

кръвта на буйния ти блян

към твоето сърце напира.

 

Край тебе вятърът свисти,

ръката ти в юмрук се свива,

забравяш мъката горчива

и искаш да успееш ти!

 

Напред вървиш, на твойто рамо

не тегнат спомени и жал,

отново се изправяш цял

и за живота мислиш само.

 

Заглъхват минали беди

и през сълзите ти изглежда,

че слънцето към теб се свежда,

но по-блестящо от преди!

 

Забравил славата позната,

ти ставаш песен, устремен

към утрешния ведър ден,

към радостта и светлината!