Анри Барбюс
Шивачка

Слънчев лъч, обсипан цял

с капки — бисери искрящи,

сред дъжда проблясък праща

върху крайния квартал…

 

Тя седи в ателието,

шие, сгърбвайки снага,

но усеща, че дъга

ще изгрее на небето.

 

Ето, блясват цветове

над стрехите и тогава

неусетно тя запява —

сякаш радостта зове.

 

Сякаш бъдещето ясно

тя възпява в този час.

Ангелският неин глас

вярва в песента прекрасна.

 

В красотата вярва тя

и в хармонията трайна

и се чувствува безкрайна

като своята мечта…

 

После, уморена, сива

сред настъпващия мрак,

тихичко запява пак

и към къщи си отива.

 

Пъстрата тълпа навън

с глъч и шум я обкръжава,

но самотна тя остава

с песента на своя сън.

 

От мечти отблясък има

в уморените очи,

а в сърцето й звучи

музика недоловима.