Шарл Бодлер
Водоскокът

Под твоите клепки умора е скрита!

Задрямала тъй, почини си до мен,

във поза нехайна, в която изпита

мига на наслада внезапно роден.

На двора шуми водоскокът и тая

несекваща песен опива ме — тя

поддържа ме нежно в екстазна омая,

с която изпълни ме днес любовта.

 

        Шуми водоскокът — букет е

                тъй прелестен той,

        от Феба е дар всяко цвете

                с отблясъка свой

        и сякаш са дъжд звуковете

                от сълзи безброй.

 

Така и душата ти също, догдето

в пожар от блаженство си пламнала ти,

безстрашно и бързо се вдига в небето,

високо към свода вълшебен лети.

А после се люшва без цел и надежда,

разпръсва се, пада надолу; оттам

по улей невидим накрай се процежда,

умираща, право в сърцето ми, знам.

 

Шуми водоскокът — букет е

        тъй прелестен той,

от Феба е дар всяко цвете

        с отблясъка свой

и сякаш са дъжд звуковете

        от сълзи безброй.

 

Нощта те обгръща със своята тайна

и тъй е приятно до теб да съм пак,

да слушам напева на жалба безкрайна,

в басейна от мрамор звучаща сред мрак!

О струи звънливи сред времето спряло,

о нощ и дървета под лунен покров,

тъгата ви чиста е днес огледало

на моята собствена тъжна любов.