Теофил Готие
Кармен

С изящна плът, с очи — загадка,

с коса — зловеща тъмнина,

на кожата й свежест гладка

е дал самият Сатана…

 

Жени я хулят черногледски,

но всеки мъж я е желал;

архиепископът толедски

в краката й „Te Deum“^[1] пял.

 

Над шията с извивка дива

огромен кок е свила тя —

разпусне ли го, плащ обвива

прекрасната й голота.

 

В лицето бледно устни — цвете,

един ли в блян ги съзерца!

Във пурпура им ще прозрете

кръвта на множество сърца.

 

Сравнени с циганка такава,

красавиците губят чар,

със поглед тя възпламенява

и у преситени пожар.

 

Прашинка сол у нея има

от тия същите води,

отгдето гола, несравнима,

за власт Венера се роди.