Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
- Превод отфренски
- Пенчо Симов, 1978 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 1глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe(2011 г.)
- Корекция
- NomaD(2011 г.)
Издание:
Френска поезия. Сборник
Френска. Първо издание
Подбрал и превел от френски: Пенчо Симов
Рецензент: Симеон Хаджикосев
Народна култура — София, 1978
Poesie Française
Choix et traduction de Pentcho Simov
Narodna kultura
Художествено оформление: Иван Кьосев
Редактор: Марко Ганчев
Художник: Иван Кьосев
Художник-редактор: Ясен Васев
Техн. редактор: Радка Пеловска
Коректори: Лидия Стоянова, Наталия Кацарова
Дадена за набор 16. V. 1978 г.
Подписана за печат август 1978 г.
Излязла от печат август 1978 г.
Формат 84X108/32. Печатни коли 39. Издателски коли 32,76
Цена 3,62 лв.
ДИ „Народна култура“
ДПК „Димитър Благоев“
История
- —Добавяне
Възможно не било, понеже е далеч?
Грешите във това, о вий, които с меч,
случайно, с някой брак, с лъжи или с угрози
и с попски хитрини сте станали херцози,
султани и царе; о вий, които в гнет
държите и сега човеците навред,
а Рим и Истанбул, и Петербург, и Мека
издигате сега за сметка на човека
и смятате, че вий сте всичко на света;
зората вижте днес — предупреждава тя,
че няма да сме все покорно стадо ние,
че бъдещият ден във този лъч се крие.
Успокояват ви: „Утопия!“ О, не!
Гърчете се от страх! Вий имате коне,
топове, меч и трон, камшици и палачи;
ний имаме мечти и светлина обаче!
Ний имаме лъча на идеал велик;
надеждата е с нас — тя с роба бледолик
бе още в древността; с евреи, с хугеноти
докрай остана тя; ний имаме в живота
една достойна цел. Пред нашите очи
проблясва светлина от божите лъчи —
пред нея мракът гъст потрепва, избледнява,
вълкът надава вой, щом тя се приближава.
Да, раят засиял от нашите мечти,
където светлина за всекиго блести,
в небето с лъч червен разпръсва тъмнината;
за вас пожар е туй, за нас пък е зората.
Ще стигнем този рай. Та той и в този час
е вече наш почти, щом вижда се пред нас.
Прекрасният светлик добре се забелязва!
Видяхте го и вий. Вдигнете взор, ви казвам!
Не смятайте, че щом личи сега едвам,
не е осъществим. Не гасне този плам!
Вий казвате, че бил примесен с мрака нощен?
Потребно е това. Вий питате все още
дали е нещо той? Внимавайте добре:
та този лъч червен е всичко, о царе!
За него шепнешком говорят из дворците!
Вий можете сега да мъчите, горите,
но той върви напред. Далече е, отвъд,
но движи се насам със строгостта на съд,
с възторга на мечта. Задава се в небето,
действителност е той. Царувайте, грабете
народи и земи. Изсмуквайте съвсем
и въздуха дори, догдето в задух мрем;
пирувайте безспир сред толкоз гладни хора;
нещастният търпи; спасението скоро
ще дойде! О царе, безчинствайте без жал,
владейте във Сибир, владейте в Сенегал,
изпращайте в затвор, в каторга млади, стари!
Догдето все така за вас ехтят фанфари
и голи саби бдят пред вашите врати,
в зенита светлина започва да трепти —
животът почва там, това е светлината
на нашия прогрес, на лампата, която
и Торквемада[1] би желал да скрие в мрак;
гори, напредва тя и хвърля блясък чак
над мрачния олтар, над ложето на царя!
Кометата така — полека — се разгаря.