Джек Лондон
Кълна се в костенурките на Тасман (1)

I

Принципността, редът и самообладанието бяха изваяли лицето на Фредрик Травърс. Това беше силно, сурово лице на човек, свикнал да властвува, човек, който е използувал властта си разумно и с мярка. Порядъчният живот бе запазил кожата му свежа и бръчките, врязали се в нея, бяха добродетелни бръчки. Тежкият и всеотдаен труд бе оставил благотворния си отпечатък, и толкоз. Всяка черта у този човек говореше за едно и също нещо, от ясната синева на очите до буйната коса на главата, светлокестенява, леко прошарена и вчесана на прав път над високото чело. Беше мъж със сериозна външност и светлият летен костюм напълно прилягаше за неговата жизненост на тези години, докато същевременно не крещеше, че собственикът му е и притежател на безброй милиони долари и имоти.

Защото Фредрик Травърс не обичаше да бие на очи. Колата, която го чакаше под покрития вход, беше скромно черна. Беше най-скъпата кола в околията, но въпреки това не му се искаше да подчертава Цената и конските й сили, като профучава подобно на черен пламък през панорамата, която в по-голямата си част бе също негова — от пясъчните дюни и вечния зной на вълните на Тихия океан, през плодородните крайречни ливади и планински пасища до Далечните върхове, обрасли с гори от секвоя и увенчани с мъгли и облаци.

Шумолене на женски поли го накара да погледне през рамо. И в държането му пролича едва доловимо раздразнение. Не че бе причинено от дъщеря му. Каквото и да го причиняваше, то като че ли лежеше на писалището пред него.

— Кажи ми пак как беше това чуждестранно име? — попита тя. — Положително никога няма да го запомня. Ето на, донесох си и тефтерче да го запиша.

Гласът й бе нисък и равнодушен, а тя беше висока, добре сложена млада жена с гладка кожа. Гласът и самодоволството й издаваха и у нея белезите на придобитото чувство за ред и самообладание.

Фредрик Травърс хвърли поглед към подписите;! на едно-две писма върху писалището.

— Бронислава Пласковейская Травърс — прочете той, а след това продиктува буква по буква трудната първа половина и дъщеря му си го записа.

— Виж какво, Мери — добави бащата, — помни,Ц че Той винаги е бил развейпрах и трябва да бъдещ по-снизходителна към тая негова дъщеря. Дори самото й име някак… ъъъ… смущава. Не съм виждал от години, а колкото до нея… — Едно мръдване на раменете изрази накратко опасенията . Той се усмихна и направи усилие да се покаже духовит: — Както и да е, те са толкова твои сродници колкото и мои. Щом той е мой брат, на теб е чичо И щом тя е моя племенница, вие сте братовчедки. Мери кимна.

— Не се тревожи, татко. Ще бъда мила с нея, бедничката . Каква беше по народност майка й, та й дала такова ужасно име?

— Не зная. Рускиня или полякиня, или испанка Том все такива ги вършеше. Била е артистка или; певица… не помня. Запознали се в Буенос Айрес. Тя избягала с него. Мъжът й…

— Значи е била вече омъжена!

Изумлението на Мери бе непресторено и спонтанно и неговото раздразнение пролича по-рязко. Не беше искал да го каже. То му се изплъзна.

— После е имало развод, разбира се. Подробностите изобщо останаха неизвестни. Майка й умряла в Китай… не; в Тасмания. В Китай Том… — Устните му се затвориха почти с щракане. Нямаше да се изтървава повече. Мери почака, после се запъти към вратата и там се поспря.

— Определих й стаите над розовата градина — каза тя. — И сега ще хвърля последен поглед.

Фредрик Травърс се обърна към писалището, като че ли за да прибере писмата, но промени намерението си и бавно и замислено ги препрочете.

Скъпи Фред,

Отдавна не съм бил толкова близо до родния дом и би ми се искало да се отбия. За съжаление проиграх всичко с Юкатанския си проект (мисля, че ти писах за това) и както обикновено съм без пукната пара. Би ли могъл да ми заемеш парите за пътуването? Иска ми се да пристигна с първа класа. Нали знаеш, Поли е с мен. Чудя се как ли ще се разберете двамата.

Том

П. П. Ако не ти представлява трудност, изпрати ги парите с обратна поща.

Другото писмо беше написано, както му се стори, със екранен, не американски, но явно женски

почерк:

Мили чичо Фред,

Татко не знае, че ти пиша това писмо. Той ми каза какво ти е писал. То не е вярно. Той се връща, за да умре у дома. Не го знае, но аз говорих с лекарите. И ще трябва да се върне у дома, защото ние нямаме пари. Ние сме в едно никакво пансионче и то не е място за татко. Цял живот е помагал на хората и сега е дошло времето да се помогне на него. Не е проиграл всичко в Юкатан. Аз бях с него и зная. Той вложи там всичко, каквото имаше, и го ограбиха. Той не умее да си служи с такива средства, с каквито си служат нюйоркчаните. Това обяснява всичко и аз съм горда, че не умее.

Той все се смее и казва, че никога не ще мога да се разбера с теб. Но аз не съм съгласна. Освен това досега още не съм виждала истински кръвен сродник, а пък ти имаш дъщеря. Само като си помисля!. .. Истинска жива братовчедка!

Предварително благодаря. Твоя племенница: Бронислава Пласковейская Травърс

П. П. Няма да е зле да изпратиш парите телеграфически, иначе изобщо няма да видиш татко. Той не знае колко е болен, а ако срещне някого от старите си приятели, току виж, че тръгнал на някое безсмислено приключение. Започва да говори за Аляска. Казва, че тя щяла да изкара треската от костите му. Моля ти се, помни, че трябва да платим за пансиона, иначе ще пристигнем без багаж.

Б. П. Т.

Фредрик Травърс отвори вратичката на голям вграден сейф и акуратно прибра писмата в отделение с надпис „Томас Травърс“.

— Бедният Том! Бедният Том! — въздъхна той на глас.