Жан-Пиер дьо Флориан
Крал Алфонс ^[0]

Край Тахо, в стари дни, владеел крал, когото

        нарекли „Мъдрия“, но не защото

        се отличавал с качества безчет,

        а тъй като с наука бил зает —

Алфонс бил астроном усърден при което

не своята страна познавал, а небето;

        съвета си, при случаи безброй,

        напускал заради звездите той.

Завръщал се след бдение веднъж; с надежда

        на царедворците си заявил:

„Със уреда си нов ще мога аз, изглежда,

        да сторя туй, което съм решил —

ще видя тази нощ и хора на луната.“

        Отвърнали с ласкателни слова:

„Опитността ви, сир, е тъй добре позната,

        за повече сте годни от това!“

Догдето казват туй, към тях се приближава

с поклон един бедняк и моли за пари;

увлеченият крал не чува го дори

и му обръща гръб. Нещастникът тогава

сподиря своя крал, с протегната ръка

и със отчаян глас повтаря си молбата.

Алфонс, в небето взрян, говори пак така:

„Ще видя тази нощ и хора на луната…“

        Накрай беднякът, сетни сили сбрал,

се вкопчва в плаща скъп на учения крал:

„Дари ви бог със власт, но не ей там, в простора.

        а в този свят невежествен и слаб.

Огледайте се тук и ще съзрете хора —

        но хора, на които липсва хляб.“