Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
- Превод отфренски
- Пенчо Симов, 1978 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 2гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe(2011 г.)
- Корекция
- NomaD(2011 г.)
Издание:
Френска поезия. Сборник
Френска. Първо издание
Подбрал и превел от френски: Пенчо Симов
Рецензент: Симеон Хаджикосев
Народна култура — София, 1978
Poesie Française
Choix et traduction de Pentcho Simov
Narodna kultura
Художествено оформление: Иван Кьосев
Редактор: Марко Ганчев
Художник: Иван Кьосев
Художник-редактор: Ясен Васев
Техн. редактор: Радка Пеловска
Коректори: Лидия Стоянова, Наталия Кацарова
Дадена за набор 16. V. 1978 г.
Подписана за печат август 1978 г.
Излязла от печат август 1978 г.
Формат 84X108/32. Печатни коли 39. Издателски коли 32,76
Цена 3,62 лв.
ДИ „Народна култура“
ДПК „Димитър Благоев“
История
- —Добавяне
И тримата били светци и ги обзел
един и същ стремеж, избрали обща цел.
Но всеки пожелал различен път да вземе.
Накрая всеки друм нали отвежда в Рим?
А кой къде вървял, сега ще проследим.
Единият, разбрал, че губим нерви, време
и множество блага при всеки нов процес,
с делата се заел, но без да ги отлага,
и бивал справедлив, без никаква облага.
Откакто са в света законите, до днес
изгубва всеки част от времето си в речи,
и половин живот за тях е малък дял —
процеси неведнъж са глътвали и цял.
Та съдникът решил на тази страст да пречи.
А вторият светец болногледач пък бил
и този избор бих горещо одобрил,
прекрасно е да бдиш над онзи, който страда.
Но и преди, и днес все същата награда
болногледачът би получил най-подир —
оплаквали се все от него разни болни.
„За свои близки той старае се безспир,
а не за нас, не сме доволни!“
Обаче всичко туй било нищожно зло,
сравнено със далеч по-тежкото тегло
на съдника злочест. Щом стигнел до решение,
страните от процеса в хор
със него влизали във спор,
от всеки — възражение.
Съвсем обезсърчен от хулите безброй,
при втория светец накрай отишъл той.
За всеотдаен труд добили огорчения
и длъжностите си напуснали без скръб.
Потърсили покой в гори от бук и дъб.
И там, между скали и всякакви растения,
в покоя несмутен и от най-лек ветрец,
поискали съвет от третия светец.
„У себе си търси — отвърнал той тогава, —
какво ти трябва знаеш сам.
Самопознание е подвигът голям,
към който нас Властта върховна задължава.
Но кой се опозна сред шум и суета?
Потребен е престой в откъснати места.
Потока размътѝ — ще можеш ли в такава
вода да се огледаш ти?
И с онзи извор там опитай — размъти!
Кристалният му лъч угасна,
като под облак сив, под кал изчезна той.
Сега го остави за малко във покой —
ще отрази картина ясна.
Във себе за да взреш, в пустиня остани!“
Такъв съвет им дал накрая
отшелникът, и той им бил от полза, зная.
Не казвам занаят със друг да се смени.
Догдето би могъл човек да си изпати
от болести безкрай и от простъпки зли,
навсякъде в света ще са добре дошли
и лекари, и най-умели адвокати.
Увличаме се — там е цялата беда.
О, хора, с мощ и власт над всички, господа
съдии, принцове, министри,
решаващи съдби човешки с мисли бистри,
главозамайват ви успехите безчет,
не виждате света и себе си самите,
самокритичност щом за малко проявите,
прекъсва ви ласкател клет.
С урока слагам тук на тази книга края:
на бъдни векове в наследство ще я дам!
Да служи на крале и мъдреци желая:
завършек по-добър не знам.